Резерватът „Бистришко бранище“

Резерватът „Бистришко бранище“

Моят флирт с планината започна преди година и повече. Аз градско момиче, а тя „дива красавица“. ;) Първата ни среща беше ужасна за мен. Тръгнахме от Драгалевци до Бай Кръстьо и след има няма 30 мин. ми беше дошло до гуша, бях капнала и тайничко си мечтаех за горещ чай с брауни, на глас обаче мърморих яко и толкова се бях съсредоточила върху собствената си персона, че не успях да оценя красивата гледка пред мен. Последва втора, трета среща с разликата, че вече не се уморявах толкова и можех да стигна до платото, после до Черни връх, наслаждавах се на природата, но не бях запленена. До един ден когато минавахме през Бистришкото бранище и останах замаяна. Времето беше мрачно и пред мен в синьо-сивкав цвят лежаха дървета, стърчаха други наполовина „отрязани“ от силен вятър /смерч/ преди години. Тази „зловеща“ гледка ме разби тотално, но странното е, че някак си ме грабна. Искрено съжалявах, че нямам фотоапарат. Цяла седмица не спрях да мисля за резервата и отново и отново виждах...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност