Нямам идея

Нямам идея

В помещението беше тъмно и тихо. Пламъците на няколкото свещи дори не потрепваха и огромната фигура, очертаваща се на покритата с тежки завеси стена изглеждаше, като издялана от камък. Тук рядко влизаха хора, а тези които влизаха, пристъпваха вътре с омалели крака и ако имаха късмет да излязат, никога не разказваха за преживяното. Сянката на кардинала внезапно трепна. Седнал зад масивното бюро, той разсеяно четеше поредния доклад. Стигна до края, намръщи се и хвърли доклада в купчинката отляво. Нещастникът щеше да прекара доста време в Бастилията. Всъщност беше късметлия, защото тези в купчинката отдясно, имаха запазена среща с кралския палач. Кардиналът взе следващия доклад, погледна го и се намръщи. Папата отново го молеше за помощ. Този път молеше, а не заплашваше, както преди година. Глупакът не предполагаше, че проблемите му започват точно от тук. От тази стая, от където невидими нишки оплитаха съдбите на милиони хора в мрежа, която се отпускаше и придърпваше от кардинала....
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност