February 10th, 2011
SARA е акроним за сканиране, анализиране, реакция (отговор) и оценка. Моделът е предложен от Herman Goldstein. Използва се успешно предимно от полицейските служби за развиване на стратегии във връзка с решаването на проблеми.
• Сканиране (Sсanning) – първата стъпка е свързана с идентифициране на проблема, което води до по–нататъшното му разрешаване.
• Анализ (Analysis) – представлява разкриване на основните причини за проблема. Анализирането на проблема може да се окаже голямо предизвикателство, в зависимост от неговия характер.
• Реакция; отговор (Response) – преодоляване на проблема чраз конкретни действия. Планът за предприемането на действия може доведе до постигането на успех или провал в цялостното разрешаване на проблема.
• Оценка (Assessment) – измерва активността на предприетите действия ( водят ли действията до постигането на целта).
Моделът SARA може да бъде използван не само за нуждите на полицията, а и във всички сфери на човешкия живот – бизнес, обучение, работа, дори за нормално възникнали в ежедневието проблеми.
ПРИМЕРЕН СЛУЧАЙ
1. Сканиране
Валентин е 34 годишен мъж, има съпруга и две деца. Споделя, че е жертва на постоянно напрежение и тревога.Работи като мениджър продажби в просперираща фирма. Въпреки, че е привлекателен, преуспяващ млад мъж с над средното интелектуално ниво, с прекрасни съпруга и деца, той не се чувства щастлив.
“Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че ме е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това.”
Валентин се стреми да влага максимума от силите си във всяка ситуация. Счита, че трябва да е „безпогрешен” във всяко отношение. С цената на непрекъснато напрежение си е поставил целта да бъде перфектен и да успява винаги и независимо от всичко.
“Денят ми започва с нагласата за предстоящи битки. Често държа ръцете си свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Постоянно съм уморен и гневен и непрекъснато се опитвам да го скрия. Понякога безпричинно избухвам срещу децата си, после се чувствам виновен, питам се какъв ли живот е това. Имам повече от достатъчно в момента, а и животът е все още пред мен, за да постигна амбициите си. В действителност обаче, всичко ми звучи като една голяма лъжа, като че ли лъжа сам себе си.”
Къде в случая трябва да се търси корена на проблема? Очевидно е, че Валентин страда, заради състоянието си. Съществуват причини, свързани с тревожността му (обективни и субективни), които трябва да бъдат изяснени. След това ще се предприемат стъпки за отстраняването им.
2. Анализ
Валентин подозира, че началото на тревожните му състояния са свързани със семейството, в което е отраснал.
Родителите му често се карали по най-незначителни поводи. В тези ситуации Валентин понякога се чувствал виновен без да знае защо, друг път неминуемо бивал въвличан в скандалите.
Тъй като бил доста срамежлив, в училище ставал обект на подигравки, които преживявал болезнено. Това продължило до шести-седми клас. Понякога се опитвал да сподели с родителите си, но вместо с подкрепа, те му отвръщали с насмешка. Тогава родителите му го наричали „неудачник”… При опитите си да се защити, те му казвали, че „ за нищо не става и нищо няма да излезе от него”. Тези думи използвали и в други ситуации, при най-безобидни грешки.
С течение на времето започва да си налага насила да преодолее срамежливостта си. Чете книги за самоусъвършенстване. Работи непрестанно освен върху интелектуалното си развитие и върху външния си вид (тренира). Решава да докаже на всички, че е стойностен човек. Успява. Завършва образованието си. Създава семейство.
Валентин споделя, че дълго време е обвинявал родителите си за неприятните си преживявания в детството, но днес им е благодарен, защото косвено са го подтикнали да си поставя високи цели. В крайна сметка им е простил, независимо, че и до ден днешен го критикуват заради избора му на съпруга и начина по който възпитават децата си.
“Осъзнах в един момент, че каквото и да правя те няма никога да ме оценят по достойнство. Понякога си мисля, че пренасят неудовлетворението си от постигнатото върху моя живот. Лошото е , че като че ли все още оказват някакво скрито въздействие върху мен. Чувствам се виновен.”
Както става ясно в стъпката на сканирането, основния проблем на Валентин е че се чувства жертва на постоянно напрежение и тревога.
Тревожността е спътник на човека още от древни времена. Тя е чувство, възникващо в ситуация на опасност и отключващо инстинкта за самосъхранение. Не винаги обаче опасността е ясно очертана. Често тя не е външна, а е локализирана във вътрешното, интрапсихично пространство. Когато опасността не е свързана с външно, обективно настъпило събитие, тревожността се проявява като дифузна, безобектна и генерализирана. Този вид тревожност е най-трудна за понасяне.
Причините за появата на тревожност могат да са различни:
– определен фамилен стил на реагиране
– наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с фрустрация и депривация
– липса на значими фигури в живота на човек
– фактори, които действат изчерпващо
Остри стресови събития, травмираща обстановка, нарушени взаимоотношения и вътреличностни конфликти водят до патологична тревожност.
Проявленията и симптомите й са:
– Емоционални – страх, безпокойство, нервност, понякога панически ужас.
– Когнитивни – катастрофални мисли за опасности, като: „Няма да се справя”, „Ще бъде ужасно”, „Ще си помислят лоши неща за мен” и др.
– Вегетативни /телесни/ – изпотяване, световъртеж, треперене, сърцебиене, подкосяване на краката, задушаване, стягане в гърдите.
– Поведенчески – избягващо поведение на отлагане, отказване, или направо бягство.
В случая на Валентин са налице както голяма част от причините за поява на тревожност, така и съпътстващите това състояние проявления – безпокойство, нервност, напрегнатост. Налице са вегетативни прояви – стискане на ръцете в юмрук, стягане , мускулна треска, както и когнитивни – чувство за вина, убеденост че няма никога да бъде достатъчно оценен и т.н.
Тревожни разстройства възникват тогава, когато e налице неразрешим вътреличностен проблем. Той не винаги се осъзнава. Човек, търсейки изход от страданието, намира начин да се справи с него в някой механизъм на невротична защита. Често дори се съпротивлява да свърже невротичното си поведение с вътрешния си конфликт, тъй като това би било мъчително и застрашаващо го.
Когато интрапсихичните конфликти се очертаят ясно на повърхността, страданието не отминава, но вече се оформя ясно връзката им с предшестващите го фактори. Така се изяснявя посоката на работа, като се избягва лутането в съмнения и догадки.
3. Реакция
На първо място, е необходимо да се разкрият в дълбочина конкретните за случая причини, предизвикали тревожността. Като начало могат да помогнат въпроси от типа:
„Кой е моментът, в който тревожността и съпътстващите я проблеми се появиха за пръв път в живота ви?”
„Какво точно се случи тогава?” или „Какво точно искахте да се случи, а не стана?”
„Можете ли да си спомните какви бяха точно мислите ви в последната ситуация, която описахте”
Отговорите на тези въпроси могат да обяснят смисъла на симптомите. Какво изразяват те и какво се крие зад тях?
За преодоляване и лечение на тревожността е необходимо фокусиране върху всяка една от четирите групи симптоми.
За лечението на емоционалните симптоми често може да се прибегне към лекарствени средства. Бензодиазепаните например влияят върху невротранстмитерите, отговорни за тревожното настроение. Успокоителните не бива в никакъв случай да бъдат единственото средство за борба с тревожността, тъй като може да се развие зависимост, а и те лекуват само симптома, но не и причината.
Физически симптоми – способността за релаксация е мощно средство за справяне с тревожността, тъй като е невъзможно човек да бъде едновременно тревожен и отпуснат. Методите за нарастваща мускулна релаксация, позволяват да бъде уловено неволното мускулно напрежение и да се релаксират определени мускулни групи. Други техники за релаксация са диафрагменото дишане и визуализацията. Те позволяват на хората да се отпуснат физически и да намалят тревожността.
Когнитивни симптоми – когнитивните умения за справяне с тревожността включват разсейване и декатастрофизация. Ако тревожния човек може за няколко минути да „избяга от мислите си” (разсейване) съсредоточвайки се целенасочено към външни стимули тревожността ще намалее до ниво до което може да се разсъждава разумно.
Декатастрофизацията цели да балансира тревожните автоматични мисли. Има два метода на декатастрофизация:
– когнитивно излагане на стимули – Този метод включва разглеждането на най-неблагоприятния изход от събитията, след което следващата стъпка е да се разгледа най-добрия възможен изход от събитието.
– намаляване на границита (междината) – Колкото е по-голяма междината между представата за опасност и представата за контрол, толкова е по-голяма тревожността.
Поведенчески симптоми – противопоставянето на избягващото поведение (бягство) се счита за най-мощния метод за справяне с тревожността. Бягството намалява тревожността в краткосрочен план, но я увеличава в дългосрочен. Излагането представлява влизане в избягваната ситуация и въпреки тревожността, оставайки там, докато тревожността спадне напълно. Човек се излага постепенно на това, което избягва, започвайки с нива, които пораждат минимум тревожност и повишаване на нивото на излагане, след като предишното ниво е било изцяло преодоляно. Този метод на постепенното излагане на тревожни личности се нарича системна десенсибилизация и за пръв път се е използвал при хора с фобии.
4. Оценка
Като цяло тревожността се поддава добре на терапия, защото има много потенциално ефективни начини за въздействие. Психологични интервенции, които се прилагат при тревожни разстройства, (освен описаните до момента) могат да бъдат и:
– индивидуална психотерапия, която включва – психоанализа (рядко се прилага), динамична психотерапия (при конфликти), поддържаща психотерапия (ситуационна тревожност).
– групова терапия – динамични / интеракзионни групи и едюкативни / информационни групи
Тревожността е естествена и нормална емоция. Тя може да бъде адекватна реакция на вътрешен или външен стимул, но може и да прерастне в патологично разстройство.
Тревожните разстройства подлежат на терапевтично повлияване. Най-доброто им лечение е комплексно – както с медикаменти ( грижа за които имат психиатрите), така и с психотерапия, провеждана от квалифициран психотерапевт.
Ако искате да получавате по и-мейл последните публикации в сайта оставете и-мейл адреса си в празното място и натиснете „абонирай ме“
Категории: РАЗРАБОТКИ |
ключови думи: Herman Goldstein, SARA, МОДЕЛ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ, психология, разработки
