Порция смях В коридора се чува отключване на врата и стъпки: – Бързо, бързо, това е съпругът ми, влизай в гардероба! – крещи изненаданата съпруга на любовника си. – Но, любима, ще се задуша там! – протестира мъжът. – Без лигавщини, много те моля! Досега колко хора са минали през този гардероб и още никой не се е задушил. Влизай!
***
Военен се прибира у дома си и заварва благоверната с любовник. Вдига луд скандал, хваща любовника и го помъква навън: – Идвай с мен, ще те убия, нищожество! Човекът, примрял от страх излиза навън, но за негова изненада съпругът предлага: – Виж какво, приятел, аз съм толерантен човек, а с жената вече 30 години сме заедно, може и да съм й омръзнал, разбираемо е. Дай да се разберем нещо – ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се престорим на мъртви. Към когото се хвърли Мими – значи него обича и той ще остане с нея. Така е честно. Речено сторено. Чуват се два изстрела и после тишина. Жената, Мими, надниква през процепа на полуотворената врата, вижда двата „трупа“ и се обръща към гардероба: – Излизай, Димо, свободно е. Тия двамата баламурници взеха, че се изпозастреляха.
***
Спалнята. В леглото – мъж и жена в нежна прегръдка. Телефонът звъни. Вдига жената: – Да, скъпи, разбира се… Не се притеснявай, съкровище! Да, да, виждам, мили, изписва ми… – и затваря. Мъжът до нея се надига и я поглежда въпросително: – Кой беше? – Иван, мъжът ми. Обади се да каже, че ще закъснее, защото играе карти с теб. От вас звънеше.
***
Мъж неочаквано се прибира от работа и жена му, която в този момент е с чужд мъж, незнаейки какво да прави маскира любовника си като статуя. – Какво е това? – пита съпругът, като оглежда монумента от глава до пети. – У Петрова видях същата статуя, била моден хит сега и понеже знам, че обичаш всичко да е по последна мода, скъпи, купих и аз. Дошла вечерта, семейството легнало да спи. През нощта мъжът станал, отишъл в кухнята, направил сандвичи, сварил кафе и ги занесъл на статуята: – Знам, че си огладнял, вземи. – Амааа… – притеснил се любовникът. – Без ама, яж! Знам колко е кофти да си гладен. Когато стърчах така у Петрова, никой дори бисквитка не ми подаде. Хора сме все пак.
***
Жена влиза ядосана в хола: – Марин, какво означава този рус, дълъг косъм, който намерих върху любимата ти бледо синя риза? – Означава, скъпа, че не си ми прала ризата, откакто стана брюнетка.
***
Създадена на 24.11.2011 г.
