Преди 3 години |
От Дарин Димитров
fСПОДЕЛИ
Tweet
Забелязали ли сте колко по трудно е да запазиш вниманието си концентрирано върху едно нещо в последните години?
Искаме да го признаем или не, устойчивата ни концентрация става все по-слаба и това се дължи на високотехнологичните медии, които използваме ежедневно.
Не се опитвам да ги отрека по никакъв начин, напротив, според мен те са едно от най-хубавите неща, които някога са се случвали на човечеството, но няма как и да затворим очи за техните слабости.
TLDR
“Too long, didn’t read” или “Твърде дълго, не прочетох” е израз, който може и да не сте чували, но той се е превърнал в незаменима част от лексиката на новото поколение. Всеки текст, който е по-дълъг от една страница (в редки случаи, две), се смята за TLDR, но този обем постоянно намалява все повече и повече.
Във време, когато получаваме информация в по-малко от 140 символа в Twitter, гледаме кратки видеа, които съдържат достатъчно информация и прочитаме само анотациите на текстове, дългите материали са все по-трудносмилаеми.
Какво остава за книгите? Докато преди време 200 страници (без илюстрации) са се приемали за леко четиво, в момента това е истински хегемон на дългото писмено слово.
Истината е, че огромна част от информацията наистина може да се предаде в минимален обем текст, а дългите статии и новини са нужни все по-рядко. Това е ангажиращо и за пишещите, които добре трябва да преценят колко от използваните думи наистина са нужни.
Ще го направя утре
В Интернет всичко се случва в реално време. Всъщност, в повече от реално време, защото в истинския живот новините рядко достигат до нас в момента, в който са се случили.
Именно затова ние сме с постоянно отвлечено внимание от социални мрежи, RSS емисии, IM клиенти и др. Тази тенденция до известна степен започва с изобретяването на телефона – първият комуникационен метод, който не може да почака.
Именно затова предпочитам мейли или SMS-и, вместо разговори – първите не ме ангажират толкова много от времева гледна точка и мога да накарам отсрещния да се поизпоти, докато си свърша работата. Или пък просто изчакам.
Накрая обаче често се случва да достигнем до невероятния инсайт, който ни залива с радост от пръстите на краката до върха на най-дългия косъм на главата – можем да отложим за утре. И всичко е прекрасно.
Всичко в едно
Основният проблем на съвременните навици за работа е, че работим, забавляваме се и си почиваме на едно и също място – пред компютъра. Ако преди социалните ни среди са били навън, в обедната почивка и т.н., сега те са на един клик разстояние и уменията ни за диференциране стават все по-слаби.
Услугите за отлагане на дадени “забавни” действия до голяма степен могат да ви бъдат от полза, но, дори без тях, би било хубаво да си налагате ограничения, били те и безсмислени. Започнете с “Ще видя този мейл, след като довърша изречението”.
При добри желание и обстоятелства би трябвало да достигнете до “Ще видя този мейл, след като ми изтече периода без разсейвания”.
Съветче за продуктивност
Една дума – Pomodoro. Методът на домата или pomodoro е едно от най-хубавите неща, които ми се случиха тази година. Откакто го използвам, мога да си позволя да не работя, когато трябва да си почивам, и да не си почивам, когато трябва да работя.
Проблемът с отлагането и липсата на продуктивност е, че обикновено не сме притиснати от изключително наближили крайни срокове, нямаме опрян нож в шията.
Именно затова сме склонни да продължаваме да гледаме YouTube и да следим прогреса на фермата на онази секси колежка във Facebook, вместо да допишем последните пет реда от доклада си. Като се замислим, последното отнема изключително малко време. Но, не – трябва да изчакаме да дойде последния час, в който можем да го направим.
Pomodoro измества този последен час във време, което си поискате. Системата се състои в обикновен таймер (или Pomodoro приложение за смартфона или компютъра ви), чиято максимална стойност е един час.
След като го стартирате, имат един час (или по-малко), в които трябва да работите като луди, да не се разсейвате и с най-малкото, да не вдигате телефона си и да не четете мейли, Twitter и Facebook. След края на всяко Pomodoro имате 10-15 мин. почивка, в която е добре да станете от компютъра.
Ще се учудите колко малко сте работили досега. В две-три помодорота ще успеете да свършите работата, за която преди ви е трябвал цял ден. Време е да минете на следващо ниво – съберете работата за няколко дни в един.
Не, последното не значи, че ще се пенсионирате с 15 години по-рано.
