Историята на Cattleya dowiana е почти толкова интересна и уникална, колкото и самата катлея. Това е една от едроцъфтящите катлеи или по друг начин казано – една от групата на унифолиатните катлеи, т.е. тези, чиито булби завършват с едно единствено листо. Това е единствената катлея, която блести с истински жълт цвят, с уникална кадифена пурпурна устна, прорязана от златни венички.
Колкото и странно да звучи, Cattleya dowiana е откривана два пъти. За първи път с нея се среща великият ловец на орхидеи Josef Warscewicz, на името на когото е кръстена друга унифолиатна катлея (която той открива през 1854 година). През 1850 година, при една от експедициите си в Коста Рика, той се натъква на невиждано до тогава чудо – естествено жълта катлея (в интерес на историята трябва да отбележим, че към този момент известните унифолиатни, едроцъфтящи катлеи са 8, тоест наполовина на тези, които спадат към групата днес и всички са бледо лилави. Затова жълтият цвят предизвиква истинска еуфория сред европейските колекционери). Warscewicz е удивен и събира колкото може екземпляри, които изпраща в Европа, заедно с хербарии, които е трябвало да послужат за доказателство за откритието на новия вид. За съжаление нито един екземпляр не преживява тежкото пътуване, а хербариите, изпратени до един от водещите ботаници по това време със специални интереси към катлеите – Rеichenbach, по неведоми причини така и не достигат до него (не мога да се сдържа – явно и тогава пощите не са били това, което се е очаквало от тях ). От това велико откритие само в рамките на няколко седмици остава единствено писмото на орхидеения ловец, разказващо за греещата в златно катлея. Години наред след това подобно чудо на природата не е открито, самият Warscewicz се връща в Европа след тежка зараза от жълта треска и жълтата катлея остава само в мечтите на любителите и ботаниците, които дори започват да си мислят, че Warscewicz си е направил шега с тях.
През 1864 година обаче (14 години по-късно), водещата компания Veitch and Son ( не мога да се въздържа да не отбележа името на тази компания, на която е кръстен един от най-известните хибриди на Angraecum sesquipedale, a именно този с Angraecum eburneum – Angcm Vetchii) купува пратка на местен естественик от Коста Рика и за огромно удивление година по-късно се превръщат в първите свидетели на прекрасния жълт цвят, който описва Warscewicz 15 години по-рано. Новият вид унифолиатна катлея е признат официално през 1867 година.
Години по-късно, през 1868 година, в Колумбия е открита подобна жълта катлея – но жълтото във венчелистчетата й е значително по-ярко. След известен диалог сред специалистите, все пак колумбийският вид е признат за Cattleya dowiana, но с вариетет „aurea”.
През следващите години редица ботаници и собственици на оранжерии се опитват да наложат Cattleya dowiana aurea като отделен вид, като дори и досега този въпрос не е единодушно разрешен. Затова често при различните доставчици може да се срещне наименование Cattleya aurea наред с Cattleya dowiana var. aurea. Разликата (освен георгафското разделение) е единствено в наситеността на жълтото. Колумбийската катлея е значително по-ярко жълта, до вариации с чисто жълти венчелистчета, без каквото и да било оребряване (тоест наличие на пурпурни венички). Също така често се наблюдава значително количество на жълтия цвят в устната. При колумбийската Cattleya dowiana венчелистчетата са жълти до тъмно жълти, с пурпурни вени, устаната е кадифено пурпурна със златни венички. И при двата вариетета цветовете са сравнително едри – около 14 до 20 см. Обикновено всеки цветонос разкрива до 5 цвята. Макар и жълтият цвят да е основният за Cattleya dowiana, регистрирани са и вариетети с розовеещи, жълто-кафяви, бледо жълто-зелени венчелистчета. Устната варира от тъмно пурпурно червено със или без златисто оребряване, до пурпурно с ясно изразени жълти „очички”. Нещо, което е много харектерно за Cattleya dowiana е нестабилността на жълтото в устната – една година устната на дадено растение може да е чисто жълта, а на следващата да няма и следа от жълто. Тази нестабилност се наблюдава дори и при цветовете на едно и също растение, цъфтящи едновременно – единият цвят може да е с нормално изразено жълто в устната, докато съседният е с ясно изразени жълти „очички”. Характерен за вида е и силен омайващ аромат през целия ден.
Cattleya dowiana var. aurea (Linden) B.S.Williams & Moore by Mauro Rosim, on Flickr (Обръщам внимание на тази снимка, която е на един от уникалните колекционери на катлеи в светa – Mauro Rosim, бразилец, чиито орхидеи и особено снимки неизменно предизвикват възхищение!).
Cattleya dowiana var aurea 2010-03-08 04 by JVinOZ, on Flickr (Забележете разликата в оцветяването на устната, въпреки че и тази и катлеята от предишната снимка се водят aurea).
И още нещо, характерно за Cattleya dowiana – това е единствената унифолиатна катлея, която няма алба или семиалба форма. Заради жълтия цвят и красивата си форма Cattleya dowiana e катлеята, която най-често е използвана в процеса на хибридизация. Доказано е, че жълтият цвят е изключително рецесивен (тоест не се унаследява), но също така е доказано, че Cattleya dowiana като родител засилва лавандуловия цвят на другите едроцъфтящи катлеи.
Cattleya dowiana цъфти през лятото (юни-август), като започва да изкарва нова булба в началото на пролетта. Булбата е напълно развита до юли, като цъфти веднага (без почивка) от нея. Цветовете не са сред най-трайните. След прецъфтяване следва покой от около 5 месеца. Среща се на надморска височина от 250 до 1200 м, високо в короната на дърветата. Cattleya dowiana е сред най-силно топлолюбивите и светлолюбиви унифолиатни катлеи. Минималната й нощна температура е 18 градуса. По отношение на светлината са й необходими сериозни нива (подобно на Cattleya warscewiczii), което води до характерния жълтеникав оттенък на листата (вместо очаквания и нормален при всички останали катлеи светлозелен цвят). Това е и катлеята, която е най-чувствителна по отношение на влагата – загниването на булбите и корените става изключително бързо (от личен опит – в рамките на часове), затова специалистите съветват сериозно да се следват инструкциите за засушаване в периода на покой от септември (след цъфтежа) до март (началото на развитие на новата булба). Задължително е да се използва субстрат, който позволява много бързо изсъхване между поливанията (средни до едри кори). За спазването на това правило изключително спомага отглеждането в изключително малки саксии (по възможност глинени или кошници), които да могат да поберат растението и максимум една нова булба.
