Приказка за Градината(3) – за изсмяването

Приказка за Градината(3) – за изсмяването

Седял си Бог на средата на полянката и търпеливо чакал утре, за да продължим тази приказка…

Ето че вече е утре и можем да продължим. „Какво?“ – чакайте, че Бог нещо иска да ми изсмее.

Смехувам си с него…. Още си смехувам…

ОК (това на Български значи нещо като „добре“), ясно… Има малко объркване между нашето говорене и смехуването на Бог.

Вярно е, че сега не е утре, ами е днес, но днес вчера беше утре. Това обясних на Бог, но той ми изсмя, че днес няма минало време, а само сегашно, което прави невъзможно днес вчера да е БИЛО утре. Аз се опитвам да му изсмея, че няма значение дали сме утре или днес, щом е време за приказката, но той настоява че приказката може да бъде продължена само утре. „Ама утре никога няма да стане днес…“ – изсмях му аз. „Тогава трябва да се изсмяваш правилно, за да не стават грешки – ми каза Бог – Ако трябва да чакам утре, за да дойда в приказката ви, никога няма да ме дочакате“ Съгласих се че в така изсмяната мисъл...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност