Нямам идея

Нямам идея

Страната на цифрите Малката Ема се събуди с усмивка. Вчера по новините, в прогнозата за времето казаха, че ще вали сняг. Отдавна чакаше този ден. Тази година снегът закъсняваше, а така и се искаше да направи снежен човек. От седмица си го представяше. Голям, бял и важен, изправил се гордо насред двора. Днес дори не погледна през прозореца, облече са бързо и забравила за закуската, излетя през входната врата. За миг застина от гледката. Затвори очи, после ги отвори и пак ги затвори. Ощипа се силно, после пак, но гледката не се промени. Вместо в техния малък двор, се беше оказала в красива градина. Алеите се виеха между лехи с чудни цветя. Нямаше сняг. Беше прекрасен слънчев ден. Точно срещу нея изправено на задните си лапи вървеше Жълтото коте. Ема го познаваше, защото често идваше в техния двор, но досега не знаеше, че може такива неща. Котето, дори не я забелязваше. Вървеше по алеята и броеше: -Едно, две, три, четири... Стоп! Отново грешка, но ще започна отначало. Едно,...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност