Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е…Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.
А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:
Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами… От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито… Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях… Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри…. Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го… Не си готов! Но те обичам! Това е всичко…
автор : Румяна Симова
