Ах, морето... ах, морето в мен остава

Ах, морето... ах, морето в мен остава

Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е...Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.

А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами... От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито... Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях... Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри.... Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го... Не си...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност