Блогът на diandra

20
Добави коментар

Обичам да чета, вероятно като всички вас. Обичам и детските книги. В къщи има много книги – повече, отколкото място за тях. Все купувам книги, обичам да се ровя из кашоните със стари книги, които са изложени по спирките. Понякога си откривам по някое „съкровище“. Специално място сред тях заемат детските.
Дори „изгълтах“ набързо „Бийзъс и Рамона“ на Бевърли Клиъри, за да видя как е американската детска поредица.
Детските книги са писани с много обич към децата, не всеки може да напише книга за деца – авторът трябва да има голямо сърце. От страниците струи топлота, мили думи, обич, слънцето наднича, цветята разцъфват, лошите винаги ги настига възмездието, доброто побеждава, животните говорят , феите идват с вълшебните си пръчици, един приказен свят! Тези книги учат на добро, внушават ценни поуки в неукрепналия детски свят, водят към вълшебни преживявания, дават криле на детското въображение.
Ще маркирам няколко заглавия, ако пропусна нещо – помагайте.
Ще пропусна приказките, защото те са толкова много. Братя Грим на първо място сред тях и Приказките на Андерсен.
„Гъбарко“ на Батко Златко – любимата на дъщеря ми – бяхме я изпокъсали от четене и прелистване.
„Без дом“ и малкият Реми на Хектор Мало
„Сърце“ на Едмондо де Амичес
„Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен – най-любимата детска книга
„Хайди“ на Йохана Спири
„Малкият лорд Фаунтлерой“ на Франсис Бърнет – смелият Седрик, който нарича майка си Любима;
„Малката принцеса Сара“ на Франсис Бърнет – Сара, която от прислужница става принцеса – две книги на Бърнет, които разказват как трудностите и лишенията възвисяват, а храбростта и благородството се възнаграждават;
„Розата и пръстенът“ на Уилям Такъри – за принцеса Анджелика, принц Глупендрино и феята Черна пръчица;
Пинокио на Карло Колоди
малката Палечка
„Златно сърце“ на Калина Малина – за страданията на малкия Димчо, добрата циганка Айше, старата Пембиша;
„Приключенията на Лукчо“,„Продавач на надежда“ и
„Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари
книгите на Ерих Кестнер
Емил от Льонеберя на Астрид Линдгрен
„Принцът и просякът“ на Марк Твен
„Питър Пан“ на Джеймз Матю Бари
„Тайната градина“ на Франсес Бърнет – много ми е любима
„Приказка без край“ на М. Енде
Не бих причислила „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Б. Стоу към детските, но и тя ми беше любима в детските години.
Плакала съм над тъжните съдби на героите от книгите, преживявала съм нещастията и несгодите им.
Като си препрочета някоя детска книга сега, пак се превръщам в дете и потъвам съзнателно в тоя добър свят на чистота, доброта и обич.

Ако постът ви харесва, кликнете за одобрение:)