„Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.“
Едмънд Бърк
На границата между доброто и злото, на самия ръб, който разделя светлината от мрака, двете стихии играят своята вечна игра – игра на сенки. По същия този ръб, в самото сърце на битката между добро и зло ни отвежда сюжетът на втория филм за ексцентричния английски детектив Шерлок Холмс – „Шерлок Холмс: Игра на сенки“.
В предходния разказ за мърлявия хитрец от Бейкър Стрийт – Холмс (Робърт Дауни младши) и верния му другар Уотсън (Джуд Лоу) играха една доста по-безобидна игра на котка и мишка с местен злодей, който застрашаваше сигурността и бъдещето на британската империя. В продължението на „Шерлок Холмс“ обаче мизата се вдига, играта загрубява, опонентът е много по-смъртоносен и на карта вече е съдбата на цяла Европа, а може би и на целия свят.
Alexandra films
Приключението, дирижирано от феноменалния Гай Ричи, ни грабва още с първите си минути, в които Холмс трябва за пореден път да ни демонстрира своето коварство, остър ум, светкавични рефлекси и умения в уличния бой. Усмивката на Айрин Адлер (Рейчъл МакАдамс) също приковава вниманието ни към големия екран, само за да ни повлече в една от най-вълнуващите истории, разказвани в киното през последните може би десет години. Играта на сенки започва.
Опонентите са ясни и готови за битка. Фигурите са по местата си. Дъската – цяла Европа, върху която черни и бели – топове, пешки и офицери ще кръстосват мечове и саби, разбирайте ще се пуцат с револвери, ще се стрелят с отровни стрелички, ще се душат и ще се млатят с голи пестници. Романтиката е пълна – историята за изгубения брат, смъртта на любимата, битката в името на доброто. Комедията също е налице – Холмс и Уотсън са истински приключенски шедьовър, който ще те държи в напрежение от първия до последния момент, като на всеки 2-3-4 минути ще те кара да се превиваш в седалката от смях. И лошият, разбира се, злодеят професор Джеймс Мориарти (Джаред Харис) е злият гений, който иска да срути установения световен ред и да танцува ча-ча-ча върху руините.
Alexandra films
Всеки има своята роля и ще я изиграе до самия край, дори братът на Шерлок – Майкрофт (Стивън Фрай), който, трябва да призная, е най-свежият персонаж в тази вълнуваща история. Към пъстрата трупа на добри и лоши добавяме мистичната циганка-гадателка – мадам Симза (Нуми Рапас) и изпадналия в немилост полковник Себастиян Моран (Пол Андерсън). Танцът на персонажите в играта на сенки е лудешки – на моменти детински, на моменти смъртоносен, но винаги подплатен с най-добрите похвати на филмовото изкуство. Всеки детайл е изпипан до съвършенство, всеки кадър попада право в целта и гали егото на любителя (Благодаря ти, Гай Ричи!).
Напрежението в тази битка на добро и зло се засилва и достига своя пик в ендшпила – тази последна част на играта, в която се решава кой печели и кой губи. Тук лично аз останах леко разочарован от присъщата за Холивуд традиция, която опошлява всяка велика литературна творба, попаднала в ноктите на тамошните кинаджии, но пък финалът бе толкова силен, че остави на лицето ми усмивка, макар и леко горчива.
Без да си кривя душата мога да кажа, че „Игра на сенки“ далеч надминава „Шерлок Холмс“, както като актьорска игра, като сценарий, така и като краен продукт. Филмът ще ви завладее и разтърси независимо от това дали го гледате сам, с приятел или в компанията на прелестно създание от нежния пол, макар че силно препоръчвам последното (доверете ми се).
„Шерлок Холмс: Игра на сенки“ вече се вихри предпремиерно из родните киносалони, като официалният дебют на лентата за българските киномани е на 23 декември.
Шах и мат!
Alexandra films
