Добро и зло
Някога, преди много години в полите на една планина живеело малко племе. Хората там не знаели нищо за околния свят, а и не се интересували. Живеели в своя свят, а той им давал всичко, от което се нуждаели. Отнасяли се с уважение към него. Към всичко живо или не, което виждали и към нещата, които били невидими. Отнася ли се с уважение и помежду си. Помагали си и заедно де радостните и тъжни мигове. Нямало какво да делят, защото не се нуждаели от много неща. Доброто царувало в този малък свят и нямали други царе. Помнели и почитали доброто, а злото било непознато. Един ден децата от племето намерили на брега на реката странно същество. Било малко, непохватно и безпомощно. Съществото било на края на силите си. Умирало от слабост и изтощение и хората от племето го съжалили. Прибрали го в къщите си, стоплили го и го нахранили. Ден след ден и нощ след нощ, някой от тях, стоял неотлъчно до него и се грижел и за най-малките му нужди. Съществото оцеляло. Всеки ден набирало сила и растяло с часове. Растяло и се променяло. Вече не приличало на безпомощното създание, което намерили на реката. Не се задоволявало с малко. Искало все повече и повече от всичко, до което погледът му се докоснел. Когато не го получавало на мига, се разгневявало. Когато му отказвали, взимало на сила, или се промъквало тайно и крадяло. Не го интересували хората, а гледало само за себе си. Хората се смутили, защото не били видели друг да се държи така. Странели от съществото, но то ги намирало винаги, когато му трябвали. Дори, когато не го виждали, навсякъде откривали следите му. Хората се променили. Без да усетят, започнали да изпитват недоверие един към друг. Не познавали страха, но и той се заселил в селото. Не познавали омразата, но и тя ги посетила и останала при тях. Бавно, но сигурно се превръщали в създания подобни на съществото. Един ден хората ,се събрали и решили да се отърват от съществото. Издебнали го, затворили го в каменен саркофаг и го заровили дълбоко в земята. След това се върнали към предишния си начин на живот. Заживели и забравили. След много години, на брега на реката, децата от племето намерили странно същество…. Историята се повторила, но този път хората я записали на камък и го сложили в центъра на селото. Зарекли се да не забравят историята и да не допуснат, да си повтори отново. Само, че следващият път Злото се върнало под друга форма. Връщало се много пъти и много пъти хората, се отървавали от него. Всеки път записвали на камъка и се надявали, това да помогне на техните наследници. Писали на камъка, писали, докато от надписи той не се превърнал в прах. Вятърът носел праха над селцето, а с него и спомените за случилото се. Песъчинки от камъка попаднали във всяка къща и двор. Полепвали се по обувките на хората, покривали дрехите им, смесвали се с храната и с водата им. Хората се променили. Започнали да помнят злото, но пак не го познавали, когато идвало при тях. В желанието си да го запомнят, трупали повече спомени и така и не разбрали, че забравили нещо друго. Забравили да помнят доброто.
.
