Древна ацтекска легенда разказва, че какаото е било донесено от рая, за да дава сила, енергия и мъдрост на хората.
Вкусната тайна на какаовото дърво била открита преди около 2000 години в тропическите гори на Америка. Плодовете на това чудотворно дърво съдържат семена, от които всъщност се приготвя шоколадът.
Историята на превръщането му от местна централно – американска напитка в световна сладост обвързва множество култури и континенти. Първите хора, известни с приготовлението на шоколад, били древните култури на Мексико и Централна Америка. Тези народи, в това число маите и ацтеките, смесвали семената на какаото с различни сезонни билки, получавайки пикантна, пенеста напитка. По – късно испанските конкистадори пренесли семената в родината си, където били създадени нови рецепти. Оттогава насам развитието на технологиите и нововъведенията са променили вида и вкуса на шоколада, но и до ден днешен той остава един от най – любимите десерти в световен мащаб.
Шоколадът е хранителен продукт – сладкарско изделие, произвеждано от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните съставки на шоколада са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло (мазнините в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най – често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко (получава се млечен шоколад), различни видове ядки (лешници, бадеми, стафиди), както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад.
Процесът на създаването на един шоколад започва със събирането на узрелите шушулки от какаовото дърво. Те се отрязват от дървото с мачете или се свалят с пръчка, отварят се и от тях се изстъргват какаовите зърна, които се оставят на купове за няколко дни да ферментират и след това се разстилат на открито в продължение на 5 – 7 дни (в зависимост от времето), за да изсъхнат. Изсушените какаови зърна се почистват и изпичат, за да се отпуснат обвивките им. После се „издухват” от тях, след което ядката на зърното се разчупва на малки парченца и се смилат в каменна мелница, маслото от тях се отделя и масата се превръща в „шоколадов сироп”. След като се втвърди, се превръща в горчивия натурален шоколад, който се използва за готвене, след което се пренася в шоколадените фабрики, в които се създават различни видове шоколад. Това става, като към шоколадения сироп се добавят захар и други съставки в зависимост от вида на шоколада, който ще се прави.
За да стане гладък и блестящ, шоколадът се темперира. Ако не се направи това, в него ще се образуват кристали, повърхността му ще е на зрънца, а какаовото масло ще образува сиво – бял цвят на повърхността и ще се отдели от останалата маса. Темперирането е процес на затопляне и охлаждане, който стабилизира продукта и допринася за приятното топене в устата и за гладката му, бляскава повърхност. Прави го и по – траен. След темперирането шоколадовата смес се оформя като шоколадов бонбон, шоколадово блокче или друг шоколадов десерт. Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност. Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17 ° с влажност под 50%. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема други миризми. Най – често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие на влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.
Източник: zadbara.com
