Битката за празничните подаръци или може би… двойни дарове
Наближават новогодишните празници и някак отново се оказваме леко разколебани – какво очакваме от Дядо Коледа и какво помним от Дядо Мраз. И за двамата се твърди, че пристигат с шейна, теглена от еленчета, само дето Дядо Коледа идва по-рано от Дядо Мраз. Не знам можем ли да упрекнем еленчетата на единия в несериозност или по-скоро трябва да търсим причината в това, че единият някога пътуваше с Москвич, а другият със западен автомобил – в случаите, в които еленчетата са били уморени.
Колкото до Снежанка, тя е част именно от мита за Дядо Мраз, не и от историята за Дядо Коледа. Но дори и по времето на Дядо Мраз, Снежанка беше оставена на заден план, малко се говореше за нея, а по рисунките, макар и усмихната и красива, тя целомъдрено беше облечена от главата до петите с мантия. Сега снежанкоподобни какички ни се усмихват от почти всяка коледна реклама, много са и в повечето случаи изобщо не са топло облечени. По-скоро създават асоциации за момичетата, които изскачат от торта. През последните 20 години все по-открито се заговори за Снежанка и сега всеки публично може да разкаже шега като тази, че да те посети тя с
Дядо Коледа е добре, но още по-вълнуващо е посещение на Снежанка без Дядо Коледа
При Дядо Мраз подобни шегички, изказани публично, биха звучали скандално и вместо Снежанка на вратата ни по-скоро би почукал намръщен другар в синя униформа и с фуражка.
Дядо Коледа си има само джуджета и елени. Снежанка не е част от неговата история. И това, че елените на Дядо Коледа си имат общоизвестни имена и са говорящи герои в толкова много филмчета и комикси, никак, ама никак не може да компенсира липсата на Снежанка. Поне за мъжката половина от човечеството.
Въпреки отсъствието на Снежанка от фабулата на неговата приказка, Дядо Коледа няма потиснат вид и непрестанно чуваме бодряшкото му подвикване „Хо-хо-хо“, което в комбинация със зачервените му бузи, създава асоциация за подпийнал човек, макар и добронамерен, който умее да се весели. При Дядо Мраз подобни волности нямаше. Останал ми е в главата като усмихнат, но доста по-сдържан човек. Вероятно винаги трезвен. Асоциациите относно разкрепостеността на Дядо Коледа не спират дотук.
Помня момента, в който Дядо Мраз беше поизместен от Дядо Коледа
В детските ни глави настъпи смут, но твърде за кратко, тъй като децата мислят практично, става ли въпрос за подаръци, а щом и двамата носят, какво пък толкова. Това се оказа истинска генерална репетиция за годините, които предстоят и за вечния избор накъде да сме ориентирани стратегически – геополитически, културно и икономически. Ха да видим кой какъв подарък ни носи, за да преценим кого повече ще обичаме и на кого ще пеем песнички.
Стресът беше изцяло за родителите ни, понеже изведнъж се оказа, че трябва да са посредници в кореспонденцията до двама човека. Подобна роля е голямо изпитание за бюджета на всеки родител и аз искрено им съчувствам, още повече, че вече мога да преценя болезнено добре каква е била тяхната тежест.
Дядо Коледа днес говори по мобилен телефон, можеш лесно да му звъннеш, стига да му научиш номера, а Дядо Мраз в най-добрия случай е ползвал стационарен телефон и нямаше дори интернет, за да му потърсиш номера там. А дори и да го знаеше, можеше и да не го намериш вкъщи, в случай, че е излязъл или неговият дуплекс не си е затворил телефона (по-големите ще ме разберат).
Задочната битка за влияние между двамата старци
е може би първата битка за надмощие, която ни е касаела като деца и която е детският вариант на онова, което ни предстои да осмисляме като възрастни. Наблюдава се сериозна носталгия към Дядо Мраз. Вероятно защото е бил част от най-съкровеното ни минало, а човек е болезнено привързан към онова, което му се е случило някога, игнорирайки минусите. Помним уюта и сигурността, която усещахме тогава (макар и с някои принципни изключения). Безценно и вълшебно чувство, което май сме позабравили… Колко спокойни играехме на гоненица до късна вечер… При това тичащите деца в около блоковите пространства бяхме с пъти повече от гонещите се кучета, докато днес е точно обратното. Е, играчките на Дядо Мраз бяха някак недодялани и по-слабо технологични в сравнение с днешните. Дядо Коледа се оказа по-голям техничар и той е способен да ни донесе играчки, за които Дядо Мраз някога можеше само да мечтае. Но това го казвам сега, а помня как играчките от детството ни бяха за нас толкова прекрасни и истински… Съмнявам се днешните деца да могат да се зарадват така на нещо, както ние някога! Всичко се промени. Дори традиционните пощи са поизместени от виртуалната кореспонденция и в някои случаи петгодишните деца са единствените в семейството, които могат да пишат имейл на Дядо Коледа да им донесе подарък, тъй като никой друг от домашните им не знае как се включва компютърът. От възрастните се иска единствено да разберат какво е написано в имейла… Това е абсолютно необходимо, за да получат малчуганите подаръка си от Дядо Коледа, така че ролята на родителите си остава все така важна през всичките тези години. Имаше един хубав виц, че в живота на мъжа има 3 етапа. По времето на първия вярваш в Дядо Мраз. По времето на втория вече не вярваш в Дядо Мраз. А третият етап е, че ти си Дядо Мраз.
Помня, че Дядо Мраз носеше спокойствие, но и не беше особено щедър
Чакаше се на опашка буквално по цял ден, за да ти позволят да закупиш по един-два килограма портокали и банани, не повече. Тази негова пестеливост от своя страна допринасяше за социализирането на хората, понеже висенето по цял ден с толкова много народ водеше до чудесни запознанства и бе нещо много различно от това да си пишеш с други, застанал сам пред компютъра си, както е в днешно време. Помня как родителите ни победоносно донасяха бананите вкъщи и тържествено ги оставяха на масата, а ние със сестра ми ги разглеждахме с възхищение, макар, че често бяха зелени като краставици. След това родителите ми ги слагаха за една седмица до радиатора на топло, където „зрееха“ под нетърпеливите ни погледи.
Казват, че по-малкият процент гледане на телевизор, сближава членовете в семейството и увеличава комуникацията помежду им. Някога програмите се брояха на пръстите на едната ни ръка и дори и да имахме дистанционни към телевизора, нямаше да са ни нужни. И докато сме на темата задушевна атмосфера в семейството, нещата понякога биваха доведени докрай, понеже се е случвало да бъде спрян токът и то навръх Нова година, така че стоенето на свещи привнасяше неотразим уют и романтика в празничната вечер, докато пълнената пуйка изстиваше кажи речи самотна и недоопечена в тъмната фурна на печката… а това са спомени за цял живот.
Но аз си го обичах Дядо Мраз, въпреки всичко. Подготвях си стихчетата за него с трепет и любов. В детската ми глава той беше истински и не бих могъл да го мисля с лошо. Има си своите предимства и недостатъци, както и всяко друго нещо. Не спирам да си давам сметка за много от тях. Нека всеки сам за себе си прецени какво му е донесъл Дядо Коледа, но и какво му е взел.Умишлено не се спирам на това как са се появили образите на двамата старци, нито на останалите по-важни аспекти от наближаващите празнични дни. Който и от тях да предпочетем обаче, нека на тези празници да дадем път на вярата си в доброто и красивото. Понеже названията се менят, формите също, но истински важното за нас и за света е само в сърцето ни и в това колко любов сме побрали в него.
