Гугла: Млада – полукълбеста, развита – широко дълговидна 8-15см; оранжева, понякога повече в жълто, понякога повече в червено; с набразден ръб, влажна, обикновено без остатъци от общото покривало, в редки случаи с остатъци от него във вид на бели, широки, ъглести плочки; месеста, с лесно обелваща се кожица.
Пластинки: Гъсти, дебели, свободни, широки, с различна дължина, по ръба финолюспести и назъбени, първоначално бледожълти, по-късно яйчножълти.
Споров прах: Бял
Пънче: Бухалковидно, при по-възрастните кухо 8-16х2-3см, с люспици, с широк висящ отпуснат от горната страна фино набразден жълт, а от долната страна бледожълт пръстен; в долната си част пънчето е обвито с голямо бяло, грубо дебелостенно, жилаво, неправилно разкъсано влагалище, остатък от общото покривало.
Месо: Бледожълтеникаво, в сърцевината на пънчето белезникаво, в основата му често бяло, под кожицата на гуглата жълтеникаво, при варене оцветява водата в жълто; доста здраво, почти без миризма с приятен вкус.
Месторастение: В широколистни гори, главно дъбови, от края на Май до Октомври.
Значение: Една от най-красивите и вкусни наши гъби. Отличава се от отровната червена мухоморка по следните белези: при булка гъба цветът на гуглата е оранжев, а при червената мухоморка е огненочервен; цветът на пънчето и пластинките на булката гъба са жълти, а на червената мухоморка – бели; влагалището в основата на пънчето при булката е свободно, а при червената мухоморка – срастнало; булката се среща предимно в дъбови гори, а червената мухоморка в иглолистни.
Литература: „Диворастящи гъби“ Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
