Кожата, в която живея / The Skin I Live In (2011)

15
Добави коментар
movies
movies

Режисьорът и сценарист Педро Алмодовар е истински творец в представянето на разнообразни личностни отношения и тематики. Той е най-успешният испански режисьор, признат от световната критика и публика след Луис Бюнел. Неговата способност да сътворява съвременни филмови шедьоври изглежда тайнствена, а истински пример за това е филма „ Кожата,в която живея” (The Skin I Live In, 2011). Това е един дълбок и обезпокояващ преглед на човешкото обсебване от фикс идеята и на отмъщението. Филмът излиза по същото време на голям екран в България заедно с романа, по когото е адаптиран – тъмния европейски трилър „Тарантула” („Mygale“) на Тиери Жонке (Thierry Jonquet). Авотърът има десетки успешни произведения в биографията си и е спряган като един писател с новаторски дух в криминалния жанр. Лентата бе представена в Кан, а българските зрители ще я видят в рамките на Киномания.

В главната роля е Антонио Бандерас (Antonio Banderas), с когото Алмодовар си сътрудничи за последен път преди почти 21 години. Именно той открива испанския актьор за голямото кино. Нека споменем „Матадор”(Matador,1986) и „Ела,завържи ме”(Atame,1990), които са така приятни за гледане и след десетилетия.

Бандерас е в ролята на доктор Робер Лафарг , един брилянтен и преуспял, но неуравновесен пластичен хирург. След катастрофа, в която загива съпругата му, той е отчайващо обсебен от идеята да създаде нов вид кожа. Синтетичната кожа трябва да е устойчива на наранявания и дори да устои на високи термични влияния. Неговата „ опитна мишка” е тайнствена жена, която хирургът държи затворен в своята огромна къща. Затворникът е Вера Круз, която държи и ключа към манията на хирурга. В ролята е испанската актриса Елена Аная (Elena Anaya), позната на българската публика от „Сексът и Лусия” и от един от най-прекрасните филми на Алмодовар – „Говори с нея” ( с този филм Педро Алмодовар спечели Оскар за Най-добър сценарий за 2002г. и беше номиниран в категория Най-добър режисисьор). За разлика от скулптурът, който гради произведението си от въображаема действителност, тук творецът-хирург извайва жива скулптура според страстните си желания. Колкото по-близо Робер се доближава до съвършенството на безупречния си пациент, толкова по-обезпокоително миналото се прокрадва и ескалира и зрителите малко по-малко разкриват тайната, която Робърт крие и истинската личност на красивата Вера. Алмодовар не изневерява на стила си и изгражда една плетеница от интересни маргинални образи, за което „вина” има и Жонке – особен банков обирджия, синът на хирурга, младеж, които е пленен и други персонажи, които зрителите ще видят.

Това е един от малкото трилъри на режисьора, доближаващ се до произведение като „Доктор Франкенщайн” и творби на Едгар Алън По и Алфред Хичкок. Почти няма филм на Алмодовар, който да изгражда главен герой на хетеросексуален мъж, но и тук се прокрадват темите за транссексуалността и хомосексуалността, от които режисьорът не би избягал. Филмът е визулно изпипан, с ретроспектични моменти, обрати и изненади,пиперлив хумор. Естетически разкрива тъмни моменти за човешкия морал и психика.

„Кожата, в която живея” е още един магнетичен филм, който добавяме към изкусителната филмография на Педро Алмодовар. Каквото и да се напише за таланта на режисьора и сценарист, би било непосилно да се опише с думи. Затова гледайте „Кожата, в която живея”, а ако оцените стила и класата на големия творец, то непременно прегледайте и пъстрата му филмография.