Приятно ми е, Портокал Портокалов!
И съм вкусен, много...
Знаете ли, че наскоро се запознах с човек, който се казваше Портокал Портокалов? Не се шегувам, истина е. Признавам си, че при споменаването на "оранжевото" му име, се усмихнах неприлично широко (под секрет: вътрешно се смях много, ама от сърце).
Като останах насаме със съвестта си обаче, реших, че съм реагирала доста детински на ситуацията и се линчувах наум няколко пъти, за назидание. В крайна сметка, уж живеем в свободен свят, нали? Родителите имат право да кръщават децата си, както намерят за добре, а децата – да се прекръщават, в случай, че не одобрят избора им.
Та, новият ми приятел г-н Портокалов може би наистина има сериозна причина да се нарича така, казах си. А първата, която ми хрумна е, че сигурно той (или родителите му) адски много обичат да си похапват портокали ;)
Впрочем, разбирам това семейство! Защото споменатият цитрусов плод е толкова вкусен, ароматен и "постколеден", че и аз бих взела името му, ако не...
Прочети цялата публикация
Коментари