C, PHP, VB, .NET » Durrocomm LM801 – водо и удароустойчив GSM

5
Добави коментар
wattie
wattie

Тази година Дядо Мраз ми подари нов мобилен телефон. Поръчах го втора употреба. Става въпрос за доста рядък водо и удароустойчив апарат – Durrocomm LM801.

Комлектът включва:

Мобилен телефон – за него ще пиша подробно по-надолу;
Зарядно на 220V – с преход от USB към microUSB;
Слушалки с микрофон;
Ръчно зарядно – безценно когато ви свърши батерията, а се налага все пак да се обадите по спешност;
Кабел – използва се за връзка с компютър, както и за връзка със зарядните устройства.

Размерът на апарата е малко по-голям от този на стандартен от този тип. Дебел е и стои доста удобно в ръката. Тежък е за мобилен телефон – 140 грама. Определено има „спартански вид“ и първоначалното впечатление е, че ви връща назад във времето, когато телефоните имаха бутони и не бяха чували за „тъч скрийн“ и подобни глезотийки:

Дисплейът е цветен с 65 хиляди цвята, 2 инча с резолюция 176×220. В общи линии е добър – ъгъла на виждане му е приличен, а подсветката му е много добра. Бутоните са големи и удобни за натискане, включително и с ръкавици. По-големи от това на този панел няма как да се поберат. Батерията е полимерна 3.7v/1300mAh. При нормално ползване издържа точно 1 седмица.

Важните му характеристики са неговата водо и прахозащита. Прахоустойчивостта му е по стандарт IP4, а водоустойчиността IP54. С други думи може да бъде поливан с вода от всички страни, но не и потапян в дълбочина (налягането на водата може да повреди мембраните на микрофона и говорителите). Въпреки това доста хора са го потяпяли в буркани и плитки рекички – работил е безотказно. Военната спецификация е MIL-810F.

Другата му много важна характеристика е неговата удароустойчивост. В тази категория той спокойно спори с всички негови топ-събратя – издържа всички тестове за свободно падане под всякакъв ъгъл от височина 2м върху твърд бетонов под. При малко късмет издържа и от много повече. Оперативната му температура е от -20C до +60C, като и тук по различни тестове се е представял по-добре от написаното по спецификация. Стъклото и на предния и на задния дисплей е Gorilla Glass, т.е. с повишена устойчивост на надраскване и счупване.

Апаратът няма MMS, интернет и блутут. Може да чете само MP3ки от TransFlash (MicroSD) карта. Стандартните му функции са „най-необходимото“:

Може да провеждате разговори :);
Има телефонен указател с 300 контакта;
Може да пишете и приемате стандартни текстови съобщения, като паметта е до 100;
Има будилник, календар и калкулатор;
Има пет елементарни игрички, едната популярна от които е Тетрис;
Може да слушате MP3ките, които са записани в „My Music“ папката на SD картата;
Няколко вградени картинки и музикални тонове;
FM радио – използва слушалките за антена.

Другите работи по менюто са обслужващи горните. Не се поддържа инсталиране на допълнителни приложения (например Java). Не поддържа кирилица – поне този, който е у мен е бил предназначен за английския пазар и езиците са „английски“, „френски“, „испански“ и „немски“. Предполагам може да се вземе ROM от руски апарат. Няма и камера (фотоапарат). Изобщо няма излишества при основните си функционалности 🙂

По-интересни функции има на задния панел:

С двете малки бутончета от ляво и от дясно на дисплея може да се контролират и включват:

Термометър – в общия случай малко полезна функция, защото ще показва температурата в джоба ви. Темперира се бавно, защото самия термометър е под капака, т.е. за да се отчете приблизително реална околна температура трябва да минат поне няколко минути. Влияе се, но съвсем леко от температурата на батерията при провеждане на разговори и активно използване на други функции на телефона. При студено време (каквото е днес) винаги дава около 1-2C в плюс от реалните;
Барометър – измелва атмосферното налягане. Справя се много добре и без забележки. Има възможност да се калибрира, но на мен не ми се наложи;
Алтиметър – измерва надморската височина. Възползва се от данните на барометъра. Доколко е точно предстои да проверя скоро. Засега отчета му е логичен;
Компас – електронен, работи задоволително като за непрофесионален, не е капризен. Нужно е да се калибрира след всяко изваждане на батерията, като това става относително лесно.

В горната част пък има още две „екстри“:

Контролират се с бутони от дясната страна на апарата, като са поставени на удобно за палеца на дясната ръка място. Те са:

Фенерче – слабичко, но „да не е като без хич“. Състои се от една светодиодна лампичка. Светлината в общи линии е фокусирана с много слаба разсейка. Натискането на бутона включва фенерчето за 20 секунди, след което то се самоизключва. Това е направено, за да се предотврати случайно включване, което да изтощи батерията. Ако в тези 20 секунди се натисне повторно, то фенерчето угасва преждевременно;
Лазер – пуска се само със задържане на бутона. Силен е и върши чудесна работа за показалка (и за каквото друго е предназначен).

От дясно има бутони за усилване и намаляване на звука, които се натискат сравнително трудно – трябва сила на показалеца. Под тях е и гумичката, предпазваща microUSB входа, който се използва за зарядно, слушалки и връзка с компютър. Връзката с компютър е безпроблемна – SD картата се вижда точно както обикновена „флашка“.

Звукът от говорителя е много силен. Има функция за провеждане на разговори през високоговорител и честно казано това е първият апарат, който наистина се справя отлично със задачата когато говоря по този начин в колата (а тя припомням е Лада Нива и никак не е безшумно в купето). Хората, с които говорих, са доволни от качеството на звука от микрофона – казват, че е чист. Това обикновено не е силната част на водоустойчивите телефони, затова съм много доволен от този.

Относно недостатъците – ще отбележа само един: USB кабелът му НЕ е стандартен. Нито е micro нито е mini USB – нещо между двата стандарта е. Такива кабели няма да намерите по магазините, а в комплекта идва само един. В интернет магазини се намират, но и там трудно. Хубаво е да се снабдите и с втори кабел „за всеки случай“.

Накрая, но не и на последно място – телефонът има много добра антена. Работи с мрежи 900 и 1800. Използва 2W, което е и максимално допустимото за антена на мобилен телефон. Въпреки това силата на предаване по време на разговор достига максимум по 0,373W/Kg по SAR, което сравнено с други мобилни телефони е доста ниско.

Същият модел може да се срещне „брандиран“ и под други имена – Condurro LM801, i-Travel LM801 (в Русия), OINOMU LM801 и др. Оригиналът си е с името на английската фирма производител Durrocomm LM801. Тя е слабо известна сред широката публика и не е насочена към масовия потребител (дори нямат функционален уебсайт). Вариантът в черно (моят) незнайно защо е по-скъп от този в черно-жълто. Иначе ето ви и подробни тестове на една от „брандираните“ му модификации:

http://gadgetstress.com/2011/07/i-travel-lm801-stress-test/