В търсене на мумията

3
Добави коментар
smolyandnes
smolyandnes

Днес ще издирваме мумията, но няма да пътуваме към Египет. Поемаме по-наблизо, към златоградското село Кушла. Макар да се намира в Смолянска област, на 30 км от Златоград, за да се стигне до Кушла се влиза в Кърджалийско и се минава през селата от община Кирково. Пътят се вие през живописни местностти, осеяни с красиви скални образования, през диви селца, докато стигне сякаш до края на света – там на юг, току до границата с Гърция.

Оттатък билото е първото гръцко село, което някога е било българско и е дало началото на Кушла. Кушла всъщност била местност, в която гледали и пашували овцете си. След поставянето на границата селото остава в гръцко, а кошарите в българско. В добрия си период, по време на комунизма, когато тук отглеждали стотици декари тютюн и имало препитание, селото наброявало около 500 жители. Сега жителите му са към 70. Преди демокрацията в Кушла не е стъпвал чужд крак, разказват местните. Селото е на 150-200 метра от браздата. В продължение на 45 години в него се е влизало само с открит лист, издаван от полицията. По-лек режим на посещение имало само за хората от оклоните села. Обичайният и най-сигурен транспорт тук са катърите.

По пътя не срещнахме друг автомобил, но за сметка на това в разстояние на километър подминахме десетина кушленци гордо покачени на катърите. В селото ни посрещнаха доброжелателно и с огромно любопитство. Казват, че зададе ли се кола знаят, че това са журналисти. Единствено медиите проявявали интерес към тях. Особено напоследък. За Кушла се заговори покрай уникалните крави, които се отглеждат в селото. Единствено тук се е запазил до днес изчезващия и защитен автохтонен вид Родопско късорого говедо. Това са дребни кравички, с големина почти като на коза. Странните крави са първото чудо на Кушла. Второто, станало известно наскоро, е така наречената мумия.

Мумията, или мумята, както я наричат местните на диалекта си, не е балсамирано тяло на фараон, а черна лепкава пръст, намираща се само тук в недрата на Кушла. По-интересното е, че тази пръст има лечебни свойства. Укрепва костната система и помага за по-бързо възстановяване на счупвания. Лековитата пръст се намира над селото в каменист район. До там се стига по стръмна пътека. До находището ни води бай Асен Димитров, който словоохотливо разказва случки за хора излекували се с мумия. Разказва и за експеримент на старозагорски лекари, които идвали тук и взели от мумията за да я изпробват. Счупили умишлено единия крак на кокошка. Шинирали го с пръчици, а между тях върху кракът й наложили мумия. Превързали го с бинт. Давали й да пие и вода с лечебна пръст. За ден-два кокошката оздравяла. Тайната на мумията, според местните, е че съдържа много калций.

Находището на лековитата пръст е с площ около 30-ина квадратни метра. То е една жила, обяснява бай Асен. В момента има 2 дупки, от които се вади от черната кал. Едната е на 30-ина сантиметра под повърхността, а другата – на метър и половина. Имало старо находище, което се изчерпало. Миналата година кметството в Кушла оградило района със сух зид, за да се запази ценната пръст, но пороите бутнали дувара и сега отново ще я ограждат. Пръстта правят на топчета и я сушат. При нужда топчето се пуска в съд с вода и се оставя да се разтвори. Пропорцията е около 200 грама пръст в 2 литра вода. Разбърква се периодично, докато мумията се разтвори напълно. После се оставя пръстта да се утаи на дъното, но не напълно. Течността се пие докато е мътна, обяснява бай Асен. За лечение на кости трябва да се пие минимум месец по около половин литър на ден. С налагане на кал върху счупените места ефектът не е толкова голям, колкото с вътрешното приемане на вода от мумията, категорични са кушленци.

Лечебната кал не е открита сега. За нея знаят от поколения. Местните чобани лекували с мумия успешно счупените кости на овце и кози от десетилетия наред. Кушленци изпращали пръст на хора в съседните села и във вътрешността на страната и така малко по малко се разчуло за нея. Популярността на мумията се засилила доста през последните години, след като край селото открили пещери и започнали да се посещават от туристи. Най-много търсели мумията хора, пострадали при катастрофи и инциденти с много счупвания. Даже и от медицинските институти в Пловдив и в Стара Загора я предписват на пациенти, твърди кметът на Кушла Велин Башев.

Той поръчал цялостно изследване на съдържанието на пръстта. Искал и сертификат за лечебните свойства. Никой не взема пари за лечебната пръст. Даваме я за хаир. Дори осигуряваме кирки и лопати на хора да си съберат по-лесно от нея, казват кушленци. Не знаят от къде идва названието на пръстта, така са го запомнили от дедите и прадедите си. Според кмета названието идва по аналогия с добре запазеното мъртво човешко тяло, т.е. става дума за добре запазани химически вещества.