Спомен сив

Спомен сив

Лъган бях, не крия. Животът е несправедлив. Миналото си не мога да изтрия, то ме прави предпазлив.

Мисля си за мене, сега съм прекалено горделив. Но бях добър аз, преди време, макар и леко срамежлив.

Не остана нищо от тогава, само спомен сив. Но живее, не избледнява, съществува, като стар архив.

Понякога се връщам там, където бях щастлив. Пусто, страшно е, аз знам, няма и следа от спомена красив.

Но се връщам отново и отново с всеки път по-боязлив, че не ще намеря нищо ново... Боже, колко съм страхлив.

Усещам силно празнотата, дори не знам защо съм жив. Как бавно ме убива самотата,

виждам края, на пътя си трънлив.


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност