Подходящият избор на цветя допринася значително скалният кът или алпинеум да изглежда като такъв, а не просто аранжировка на камъни с цветя. В него не слагайте: градински джуджета и други подобни джунджурии, амфори и делви, летни цветя, останали от зацветяването на балкона – петунии, мушката, тагетес и пр. Цветята в скалния кът трябва да имат специфична визия – компактни, туфести, ниски. Цветовете също не трябва да са прекалено едри и натрапващи се. Камъкът и растението трябва да са в хармония, а не едното да доминира над другото. По-едрите камъни в голям алпинеум допускат съществуването на по-едри или разрастващи се растения. Ако алпинеумът е няколко квадратни метра и камъните са относително дребни, трябва да се подберат по-дребни растения. В противен случай за 1-2 сезона камъните ще бъдат „погълнати“ от растенията. Последното, разбира се, е и въпрос на поддръжка и ограничаване на бързорастящите и инвазивни видове. Какво бихте могли да насадите:
1. Студоустойчиви сукуленти – представители на родовете Sedum, Sempervivum, Delosperma, Orostachis. Седумите и семпервивумите имат доста голямо видово и сортово разнообразие и заслужават отделна тема.Те са подходящи както за малки, така и за по-големи скални кътове. Виреят в нищожно тънък почвен слой и издържат на екстремални суши и пек. На практика не изискват поддръжка.
2. Карамфили – много богат род, като голяма част от растенията имат планински произход и съвсем естествено се вписват в скалния кът. Красиви родни представители, които могатда намерят място в скалния кът са: Dianthus paetreus, Dianthus deltoides, Dianthus microlepis. От чуждите видове подходящи са Dianthus arenarius „Nanus“, Dianthus subacaulis, Dianthus anatolicus, Dianthus erinaceus, Dianthus plumarius – ниските сортове, Dianthus alpinus, Dianthus spiculifolius. Не се наемам да изброя всички. Всички изброени видове са ниски – туфести или почвопокривни, с дребна и вечнозелена листна маса, сравнително дребни, но обилни цветчета. Цъфтят в края на пролетта. Който и от тях да изберете, ще стои красиво между камъните. Карамфилите предпочитат слънчево място и добре дренирана почва. Сухоустойчиви са и невзискателни към почвеното плодородие.
3. Арабис, гъшарка – тук най-често се използва видът Arabis caucasica – вечнозелен с ранен пролетен цъфтеж. Разраства се доста и затова трябва да се ограничава растежът му или да се използва в по-големи алпинеуми. Има вариетети с пъстри листа, бели или розови цветове. Използват се също видовете Arabis procurens, Arabis blecharophylla, Arabis ferdinandi-coburgi Variegata. На слънчево място или лека полусянка, като цяло сухоустойчиви видове.
4. Аубриета (Aubrieta). Въпреки, че у нас се среща диворастящ представител на рода, в градинарството се използват хибридни сортове, селектирани да бъдат компактни, каскадни, в различни ярки цветове – вариращи от бяло, до цикламено или наситено ярко лилаво. Прекрасно пролетно растение, с доста дълъг цъфтеж, който може да надхвърли два месеца. Независимо, че е вечнозелена, след цъфтежа не изглежда особено красива за известно време, но това си струва да се изтърпи. Към края на лятото тя започва отново да нараства на листна маса и макар и нецъфтяща, изглежда добре.
5. Кампанула, камбанки (Campanula). Богат род, с много представители – както местни, така и чужди. Повечето видове се развиват добре на лека полусянка. Имат продължителен летен цъфтеж, за разлика от повечето алпийски, които обикновено цъфтят през пролетта. Красиви и подходящи за алпинеум са ниските и компактни сортове – Campanula carpatica, Campanula garganica, Campanula portenschlagiana, Campanula pussila, Campanula poscharskyana и др.
6. Церастиум, рожец (Cerastium). Това вечнозелено растение е подходящо за по-големи алпинеуми, с голям наклон или пък сухи зидове. Разраства се сравнително бързо и понякога се налага да бъде ограничавано. Използват се видовете Cerastium tomentosum, Cerastium candidissimum.
7. Еделвайс (Leonthopodium alpinum) – емблематично растение за алпинеума. Иска слънце, добър дренаж, но и редовно поливане. Насипването на филц или чакъл ще намали прегряването и изпарението. Трябва да сте подготвени за неговия сравнително кратък живот – 2-3 години. За сметка на това еделвайсът дава напълно кълняемоспособни семена и можете лесно да го реновирате в алпинеума.
8. Вероника, великденче (Veronica) – богат род, в който има доста ниски почвопокривни видове, подходящи за алпинеум. Те са Veronica prostrata, Veronica spicata f.nana, Veronica stelleri, Veronica repens и др. Повечето вероники цъфтят през юни.
9. Съсънка (Pulsatilla) – моят пролетен фаворит. Това растение е екстремал – създадено е да издържа суша, студ вятър, бедна и скалиста почва. Цъфти рано -понякога в снега, но цъфти и продължително и има толкова красиви градински култивари, че е направо задължително да го има в алпинеума.
10. Гипсофила (Gypsophylla). В скалните кътове и алпинеумите се садят видовете – Gypsophylla repens – с бели или розово цъфтящи вариетети и Gypsophylla cerastioides.
11. Силене, плюскавиче (Silene). Богат род с видове цъфтящи в бяло или розово, някои в ранната пролет, други през лятото и дори до късната есен.
През пролетта цъфти един много красив местен вид – Silene alpestris, в по- късната пролет – Silene uniflora и Silene acaulis , а с типичен летен и продължаващ до есента цъфтеж е Silene schafta.
