В блога на Б.Тодоров тази сутрин попадам на интересен пропаганден клип на Руски стратегически институт; клипът без капчица неудобство е наречен „Русская Болгария“ (Руската България); развалих си настроението за цял ден като се насилих да го изгледам и изслушам до края; по-голяма пропагандна отрова скоро не бях поемал; аз лично имам противоотрова, мен не може тая отрова на ме отрови, но се питам как ли ще повлияе тази същата отрова на неимунизираното съзнание? Гледайки обаче филма, в един момент осъзнах нещо друго и затова написах в блога на Б.Тодоров следния коментар:
Абе, човече, дай кода на тоя клип, дай го, за да го разпространяваме! Тоя пропаганден филм, показващ открито империалистическите намерения на Русия спрямо европейска България, трябва да се види от колкото се може повече българи, щото ефектът му, по моя преценка, е изцяло обратен, противен на намеренията му! Истинско съкровище е този филм; давай бързо кода, та да опитаме да направим едно блогърско цунами по повод на него; дай кода и на Едвин Сугарев, и на Иво Инджев, те имат по-голяма публика, дай го на всички, за които се сетиш, та да го турят в сайтовете си и те; тоя филм наистина, и то по най-бляскав начин, работи в интерес на европейската кауза на България!!! Тури кода тука, като коментар, моля те!
Ето тук искам да направя още малък коментар под напора на чувствата, които ме овладяха. Ако не го сторя, ще се пукна от напрежение! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
