Jan 5, 2009
публикувано от Борислав Цеков
Слушайки коментари у нас за кризата в ивицата Газа, си давам сметка колко дълбоки наслоявания и какви изкривявания е причинила десетилетната комунистическа пропаганда по израело-палестинския конфликт. „Партийната линия” по времето на соц-а представяше картината изцяло в черно-бяло – израелците са нагли агресори, които периодично избиват мирното палестинско население, а палестинците са братски народ, който изнемогва от израелския геноцид. Тази пропагандна схема очевидно е промила доста мозъци у нас, съдейки по явните или латентни симпатии към терористите от Хамас, които прозират тук и там.
Няма да навлизам в излишни детайли за същината и развитието на конфликта между евреи и араби – за Плана „Сайкс-Пико” от началото на века, разпределящ сферите на влияние в бившата Отоманска империя; за декларацията на Балфур от 1917 г., после за Резолюция 181 на Общото събрание на ООН от 1947 г., узаконяваща разделението подмандатните на Великобритания територии на Палестина между евреи и палестинци; за отхвърлянето на идеята за две държави – палестинска и еврейска – от страна на Арабската лига; за агресията на Сирия, Ливан, Египет, Ирак, Йордания с подкрепата на Мароко, Судан и Саудитска Арабия през 1948 г. и окупацията на Газа от Египет и на Западния бряг от Йордания; за Шестдневната война от 1967 г., предизвикана от военните приготовления на Египет, Сирия и Йордания; за мирните споразумения от Кемп Дейвид (1979), после от Осло (1993)… И прочие.
С едно изречение – нещата са доста по-многопластови и нееднозначни отколкото изглеждат по страниците на „Работническо дело”. И преди всичко – Израел не е държава-злодей, а радикалните палестински организации не са героични борци за национално освобождение на „поробения” палестински народ.
Ще спомена само няколко факта, които струва ми се имат значение за ценностната оценка на събитията от последните дни:
Първо, арабските националисти отричат самото право на съществуване на Израел и правата на евреите въобще. За разлика от тях, още в Декларацията за Независимост от 1948 г., Израел обявява, че правата на всички граждани без оглед на етнос и религия се гарантират от израелската държава. На практика междуетническите и междуконфесионални отношения в Израел наистина са много напрегнати, но изначалната воля на евреите за съвместно и равноправно съжителство е налице. За разлика от палестинците…
Второ, нито една от израело-арабските войни не е провокирана от Израел – нито тази от 1948-49 г., нито тази от 1967 г.
Трето, Хамас е радикална ислямистка терористична организация, обявена официално за такава и от САЩ, и от ЕС. В своите основни учредителни документи и в цялостната си дейност Хамас се ръководи единствено и само от идеята за джихад, унищожаване на Държавата Израел, прогонване на всички евреи и създаване на ислямска държава, подчинена на Шариата. Наред с това, те прокламират джихад срещу Западната цивилизация и установяване на световно ислямистко господство. Тази своя политика Хамас осъществява с тероризъм и насилие – ракетен и минохвъргачен обстрел на израелски градове в близост до ивицата Газа, повече от 350 самоубийствени атентата за последните няколко години… Достатъчно е да се прочете малко от техния информационен сайт, за да се придобие известна представа за идеите и намеренията им – http://www.palestine-info.co.uk/en/default.aspx
Четвърто, Израел се придържа към договореностите от Осло, постигнати с Ясер Арафат („Фатах” – Организацията за освобождение на Палестина) и се изтегли от Ивицата Газа (1994 г.), а после и от градовете в Западния бряг, което даде път на палестинското самоуправление, символизирано от Арафат. През 2006 г. обаче ислямистите от Хамас победиха в избори умерените среди, организирани от Фатах. Започна кървава война между двете организации, довела до установяване на пълен контрол от страна на Хамас върху Газа през юни 2007 г. Силите на Хамас забраниха дейността на Фатах в Газа и започнаха системен тормоз върху не-арабското население там. Международната общност, в т.ч. повечето арабски държави подкрепиха официално Фатах и излъчения от тях президент на Палестинското управление Махмут Абас. ЕС и САЩ преустановиха официалните държавни помощи за палестинското управление, докато лидерите на Хамас не признаят правото на съществуване на Израел и не прекратят терористичните акции. Въпреки това, Хамас с подкрепата на Иран и Сирия ескалира атаките срещу близките до Газа израелски градове – с ракетен и минохвъргачен обстрел… В отговор, израелските власти наложиха блокада на Ивицата Газа през 2007 г. до прекратяване на насилието.
Пето, през последните две години Хамас превърна Ивицата Газа в плацдарм на радикалния ислям и тероризма. В система от финансирани от тях социални служби, училища и университет се проповядват идеите на джихада и необходимостта от унищожаване на Израел и на западните ценности въобще. Дори в организираните от тях детски градини висят надписи – „Всяко дете е утрешен джихадист (разбирай атентатор-самоубиец, б.моя) в името на Аллах”. Целенасочено в жилищните сгради се разполагат и складират въоръжения и боеприпаси. Усилията на израелската армия да предупреждава предварително мирното население с SMS-си (безпрецедентно!) за предстоящи атаки срещу такива сгради са почти напразни, защото терористите от Хамас не допускат цивилните да напускат тези сгради, за да ги превръща в живи мишени…
Шесто, позицията, която се чу дори от Брюксел, че намесата на израелската армия е „непропорционална” на терористичните атаки на Хамас е твърде, твърде дискусионна. Защото Израел е изправен пред една терористична организация, която води открита и системна война с евреите. Какво би значело „пропорционална” реакция – ако жертвите на терора на Хамас са 200, израелската армия да убие 200 терористи? Това ли е пропорционалност?! Все едно САЩ след атентата от 11 септември да се задоволи да неутрализира 3000 членове на Ал-Кайда, за да е пропорционална реакцията… Това са несъстоятелни тези! Срещу терора пропорционалната реакция е само една – пълно унищожаване на терористичната организация, на нейната инфраструктура и въоръжение.
Може да се говори още много, но както споменах в началото, не е това целта на този постинг. По-важното е да си дадем ясна сметка за реалните събития в Газа и за всекидневната терористична агресия, на която е подложен Израел от страна на Хамас. Вероятно тогава няма да има толкова много хора, които наричат антитерористичната операция на Израел от последните дни „агресия”…
Защото терористичната политика на Хамас не само вреди на палестинската кауза, но е и в основата на днешните страдания на обикновените палестинци, които не са заразени с бацила на войнстващия ислямски фундаментализъм. И искат не джихад срещу Израел и Запада, а мир, спокойствие и самоуправление.
