Независимо какво ви говорят, винаги става дума за пари.
Тук няма да обсъждаме хубаво нещо ли е пиратството или не. Това зависи от личната ви ценностна система и податливостта ви към първосигнални послания. Антропологически погледнато всички групи са склонни да кажат за черното бяло, стига да имат достатъчно добър стимул. Хората могат дори да внесат изключение в иначе твърдо убеждение. Подобно явление има по отношение на всички религиозни и морални правила, на което и да е общество. Всички религии, основани на юдеизма, имат категорична забрана за извършване на убийство, но всички общества, които се изграждат върху тези религии, намират начин в даден момент да манипулират така съзнанието си, че убийството да стане напълно приемлив акт.
ACTA засяга пиратството като цяло, а не само неговата информационна проява. С настоящия си прочит тя е по-скоро чучело, отколкото реално приложим документ. Крайността на нейните текстове е резултат от политическото нежеланието на правителствата да влязат в открит сблъсък с организираната престъпност срещу интелектуалната собственост. Тя цели да премахне търсенето, за да унищожи предлагането. Подобни крайни доктрини са характерни в групи, които не могат да решат остър конфликт, вътрешен или външен, и се опитват да го проектират върху друг, пасивен обект.
В битката за ACTA няма намесени морални или религиозни убеждения, нито някакви особено интересни социални явления, колкото и да им се иска на последователите на Тофлър. В нея има много пари и тяхното разпределение. В момента интелектуалната собственост е нещо, което не се приема за трайно установена норма в почти никоя група. Това се дължи основно на нейното нефизическо естество и на невъзможността на повечето общества да оценяват стойността на духовните блага. Хипермодернизмът се характеризира с изявен хедонизъм, а хората преди всичко за първосигнални по отношение на удоволствията. В протестите срещу АCTA могат да се наблюдават няколко обобщени групи:
– консерваторите – групата, която прави най-много пари от настоящето положение. Тази група включва хората, които в момента управляват интелектуалната собственост, те не виждат никаква алтернатива са себе си в бъдеща либерализация на нормите. Проблемът на тяхната система е, че извън развлекателният бизнес, тя е ръчна спирачка на развитието и конкуренцията поне за времето, в което е запазен патента (за справка поведението на Apple и до някъде Microsoft). Това е вид комерсиално конфуцианство – всичко има своето място, никой не може да на нарушава подредбата и не може да строи върху нея, защото никой, освен създателя й няма право да я използва.
– либералите – групата, която би могла да прави много пари. Те имат идеи как биха могли да вземат част от приходите на консерваторите по напълно легални начини (netflix, OEM бъркотията и подобни), без да нарушават каквито и да е права, поне според техните разбирания. И го правят до някаква степен. Това е комерсиалното ранно християнство – то е отворено към всички, в него се влизат много идеи и проекти, върху него може да се гради, но не може да се разчита на бърза възвращаемост, защото изисква манипулирането на много и разнородни групи.
– пиратите – групата, която краде много пари от горните две групи. Тя споделя до някъде интересите на консерваторите. За нея е важно запазването на настоящата ситуация, в която тя е намерила своите канали и ниши на опериране. Нейната задача е сравнително лесна, тъй като тя предоставя на потребителя някакъв продукт, без той пряко да заплаща за него. Потребителят е склонен да приема напълно нелогични “извинения” със свободата на словото или подобни чужди на спора понятия. Това е комерсиалният анархизъм – той не създава нищо и не пропагандира нищо, той няма доктрина, на него не му е изгодно да спазва дадено правило и търси някаква морална основа за нарушаването му.
– протестиращите – реакционно настроени потребители, които дават многото пари. Тази група е по принцип склонна да протестира за всеки обществен мит, който й бъде поднесен на достатъчно първосигнално ниво. Тя се поддава най-вече на страхови внушения. По своята същност тя е силно консервативна, защото се стреми да запазва средата си позната, разбираема и най-вече предсказуема. Тази група е склонна да вярва по-скоро на чисто хипотетични предположения, които не изискват допълнителни познания или обмисляне. В случая за нея е най-естествено да подкрепи пиратите – има пряк интерес (получава облаги), има усещане за социална близост (останалите групи са традиционно богати, групата на пиратите не съществува в социалната структура), има носител на отговорност (не е виновен тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава). Това е комерсиален тотемизъм.
Всички тези групи има своята социална функция. Решаването на конфликтите между консерваторите и пиратите е почти невъзможно, тъй като и двете групи са достатъчно богати, за да имат лобисти в институционалната власт. Либералната група по правило използва отрицателните настроения към консерваторите, за да създава лицето на “отговорния бизнес” (еко-залитанията на Google например) и да привлича ирационални клиенти, нейната задача е да представи и пиратите като отрицателен образ, нещо значително по-трудно. Исторически тази група налага своите правила по чисто практически причини – теоретично системата не може да съществува при пиратите (защото те не произвеждат продукт) и не може да се развива при консерваторите (защото те не искат да подобряват продукта).
Горе казах теоретично, защото практически се оказва напълно възможно, съществува развлекателна индустрия доминирана от пиратството – музикалната. През последните 10 години музикалната индустрия безуспешно се бори с пиратството, в това време приходите и съответно качеството на масовата музикална продукция спада главоломно. Накрая музиката капитулира и се създава пост-пиратски хипер-модерен вторичен продукт. Артистът не продава изкуство, а вторичните продукти – мърчъндайзинг, реклама, режисирани участия и много рядко живи изпълнения (повечето пост-пиратски музиканти нямат физическата възможност да изнасят концерти). Той вече не се “бори” с пиратите, той има нужда от тях, за да може изкуството му да достигне до възможно по-широк кръг и да се увеличи продажбата да вторичните продукти. Може да се каже, че пиратството индиректно създава култура на еднодневките. Дали тази култура е способна да създаде образци е въпрос на субективно мнение. Аз лично смятам, че всяка култура, независимо от корените си, е способна да създаде нещо стойностно, стига да има достатъчно време за развие.
Like this:
Like Loading…
