Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови.
Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече.
Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава.
Та, както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в село Главатарци. Хотелът е построен на височинка, така че евентуални бъдещи строежи няма да отнемат гледката, а пък и язовира няма да влезе в двора му. Като се отпуснете на терасата с коктейл в ръка, погледът ви спира в отсрещния бряг. Комбинацията „вода+гора” има особено успокояващо действие върху претоварените ни глави.
За мен, като професионална глезла, има няколко условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се чувствам наистина добре:
1. Чистота! В „Трифон Зарезан” това е едно от нещата, които са безупречни.
2. Обслужване! „Качество на обслужването” е нещо, за което напоследък е модерно да се говори. Всички разчитат на него, като на панацеята, която ще ги измъкне от кризата, ама май никой не знае що е то. Е, ако не знаете – там е мястото. Сервитьорите и персонала са винаги точно там, където ви трябват, но никога не ги забелязвате и не ви досаждат. Бързи, пъргави и приветливи. Радват се, че си там и им намираш работа. Сервират каквото пожелаеш, където го пожелаеш. Винаги са наоколо и винаги си намират работа – подреждат шезлонги, настаняват гости, сервират…
(без ние да ги видим, те са забелязали, че шумът от разтоварването на бира от камиончето смущава следобедния ни мързел и дойдоха да ни се извинят за неудобството! Повече няма нужда да разказвам за обслужването!)
3. Атмосфера! Слагам я на трето място, не защото е най-малко важна, а защото без предните две няма да се получи. А това е място със собствена специфична атмосфера. Пет минути след пристигането ни, вече имах чувството, че не сме си тръгвали.
Този факт е показателен, защото аз рядко се чувствам като у дома си на чуждо място. Това място е едно от тези, които задоволяват всички претенции на взискателния ми и педантичен мозък:
Комбинацията от камък и дърво, от които е построена сградата, е добре преценена и балансирана, така че камъкът да внася прохлада в стаите, а дървото – уют. Тревата е зелена и подравнена, детелинките са пораснали „случайно” на две точно определени места, храстчета, орехова сянка, пейки от ковано желязо и дърво, цветя, саксии, небрежно преобърнати на една страна… Всяко нещо е помислено и си е на мястото. Нищо не липсва – басейнът си има даже мостче. По-важното обаче е, че няма какво да махнеш!
Като отседнете там, сте в центъра на един доста интересен район – в радиус от 100 км има природни забележителности (за които тепърва ще ви разказвам), пещери, Перперикон (където продължават да копаят), язовир…
Нивото на язовира тази година е с десет метра по-високо. Гледката на мост, легнал върху водата, е уникална.
Миналата година минавахме с лодката под моста:
Сега, знам, че ще ме попитате за цени. Цените са повече от прилични, за това, което получавате. За по-конкретна цифра обаче, попитайте лично собственика, на телефон 0888 44 36 18 или наминете през сайта. Сега
и …приятна почивка
Posted by LeeAnn in Пътепис
10 Comments »
This entry was posted
on Monday, August 10th, 2009 at 22:40 and is filed under Пътепис.
You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.
