Емоционална буря в чаша вода

6
Добави коментар
lubopav
lubopav

Неотдавна в групата на сайта във фейсбук захванахме една дискусия. По-точно аз я наченах. Бях много наранена от лъжата на човек, който смятах за изключително близък. Просто е част от семейството. Имах му 110% доверие, изпитвах възхищение и огромна любов към него. Пък той взе, че ме излъга. Ама ей така, със замах, без дори да му мигне окото, дори не беше си вързал “алибито” както трябва – лъсна веднага. А още по-възмутена бях, че въпреки, че стана очевиден факт, че съм разбрала за лъжата, той се държеше сякаш нищо не е станало. Няма лъжа, има само илюзия. Недоумявах. И болеше. Е, мина време, докато това уроче се намести, узрее и намери пролуката си светлинка. Таман беше а-ха да узреее и да падне като зряла круша от дървото, но още се клатушкаше и колебаеше, когато лекичко и деликатно побутване от скъп приятел изигра ролята на финалния полъх, който събори узрелия плод

Добре, знаем за онзи закон, който гласи, че каквото виждаш в другите хора, то всъщност отразява собствената ти същност. И тогава недоумявах – добре де, ама това е абсурд, та аз никого не лъжа! Да, никого. Освен себе си Не се чувствах комфортно със себе си в един момент, но си казвах “е, какво да се прави, в крайна сметка това ти е мисията”. И се залъгвах, че това е уместно. Да, ама не!

Защото където и който изплаче, че има нужда от помощ – аз тичам презглава – да помагам, да изправям падналите, да давам съвети и мъдри напътствия. И в един момент се оказа, че се появиха едни хора, които явно ме взеха за спасител. Пък аз се почувствах като в пиле в кълчища. Добре де… хубаво, ще ви спасявам, щом трябва, ама…нещо там не се чувстваше както трябва. И ровичкайки в себе си, стана толкова ясно. Но явно трябва да го заявя на висок глас! Хора – не съм спасител, не съм месия, нито гуру, нито магьосник, който с вълшебна пръчка ще изтрие сълзите и целия тъжен и безрадостен живот и ще ви даде хапче за успех. Нито пък канализирам информация по поръчка Няма такова нещо. Мисията ми не е да помагам и спасявам никого. Мисията ми е просто да бъда себе си – да се разгърна в цялото осъзнаване и великолепие на съществото ми, което е тук за да се радва, расте, учи и цени всяка глътка Живот! Да вървя напред и да добавям още и още светлина към собствената си, преодолявайки страхове, модели, разчупвайки шаблони.

А ако моят опит и научени уроци може да са полезни и на някой друг, и ако светлината ми привлича други, търсещи светлината – добре дошли са – ще ги споделим. Но преди всичко, всички вие търсещи отговорите и пътечките в живота си, трябва да знаете – няма НИКАКВИ други водачи, спасители, гурута, месии извън вас, които ще ви избавят от проблемите, тревогите и кривите пътища. Единственият, който има тази сила – е съществото, което дреме във вас. Вашата висша същност копнее най-сетне да й обърнете внимание и да я оставите да ви поведе по светлите пътечки на великолепното пътешествие на Живота. Спасителят сте вие. Аз не мога да ви спасявам. Но мога да ви разкажа за моите научени уроци, пък вие ще решите как и къде те са уместни като пример за опитностите, с които и вие се сблъсквате.

И така, моята бурна емоция – болката и възмущението от лъжата ме провокираха да намеря причината. И сега светлината е още по-силна! Както след всеки преживян и научен урок! Разбирате ли, толкова е просто! Когато ни блъсне някаква емоция, това, което ни възмущава, радва, кара ни да се страдаме, да се възторгваме – всичко което провокира в нас крайни полярни емоции (от външния свят – хора, случки, дразнители) – то е част от нашия вътрешен свят. Ако нещо ни докосва в действието на другите, то значи е част от нас. Всяка случка се случва и ни влияе защото отразява нашия като огледало вътрешен свят. Излъгал бил човека. Ми хубаво – щом така е решил – направил го е. Не, че го одобрявам – но няма и да го осъдя. В крайна сметка, това е част от неговия урок. Така щях да реагирам, ако всъщност неговата лъжа не резонираше с това, че залъгвах сама себе си. Е, сега вече след като открих коренчето, вече съм на позицията “Ми хубаво де, излъгал е. Това засяга него а не мен.”. Също както голямото его, което се надушва от километри около него. Но то не ме възмущава. Просто отбелязвам като факт, че нещо съществува и то ме подминава. Или аз него. Като пътен знак. Като част от пейзажа. (Не, че аз си нямам его де, нали си е част от мен, няма как да го оперирам :-)) А помните ли, че споменах за огромното възхищение и привързаност, които изпитвах към него? Е, та това не е ли още едно разлюляване на махалото на емоциите в някаква полярност? А сега просто всичко се балансира. Абсолютен покой. Без крайни привързаности, без осъждане и болка. Махалото е в покой.

Може да се случи и емоцията да ни заобиколи – значи това не е наш урок, а е на някой друг. То просто е част от общия енергиен поток, но когато минава покрай нас и просто ни заобикалкя, без да ни “удари”, без да предизвика в нас емоция, вече не е наш урок, вече не е част от нас. Но дори  наблюдавайки тази ситуация, пак можем да намерим уместността и на нашия урок. В един момент позицията на наблюдател става изключително комфортна. И от нея, мога да ви кажа от опит, вече съумявате просто да наблюдавате, приемате и изпълвате с любов и най-дълбоките и мрачни драми дори на най-близките си хора. Вече не се чувствате въвлечени в тях, няма вина, няма чувство за отговорност, за привързаност и емоционално съ-изстрадване. Има просто приемане. С любов и разбиране. И извличане на информацията от поредния урок, дори когато фокусът е върху някой друг. Бурята в чашата вода винаги носи много повече информация за онзи,  който успее да излезе извън чашата. А това от коя страна ще се озовеш следващия път – зависи единствено от осъзнатия свободен избор

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: буря в чаша вода, висша същност, емоции, каква е мисията ми, крайни емоции, лъжа, овладяване на емоциите, свободен избор, спасител, чисто осъзнаване