Alan Wake – Ревю
18.02.2012
Публикувано в Ревюта | 0
Alan Wake е игра с история. Не само защото е добра чисто като геймплей, а заради начина, по който дойде на бял свят. Зачената в тъмните времена на Средновековието, далеч от всякакво медийно внимание, в продължение на години тя съществуваше в някакво странно състояние между живота и смъртта, подобно на призрака на някогашна любима, който отказва да си отиде от съзнанието ви. Пътят на играта бе дълъг, криволичещ и често трънлив, а надеждата, че изобщо някой ще я види оставаше по-тънка и износена от тази на смелите пътешественици, дръзнали да се спуснат в Дантевия Ад.
Малко тежък откъм метафори увод, нали?!
Точно такава обаче е историята както на, така и в самата Alan Wake, играта на финландското студио Remedy, която най-сетне и малко неочаквано излиза за РС. В един момент от мрачното приключение творчеството на неговият главен герой Алън Уейк бива наречено „твърде пълно с метафори“ и това не може да бъде по-вярно. Всичко, което се случва в и около играта изглежда малко сюреалистично. Преценете сами – най-напред слухове за новото хорър приключение от авторите на Max Payne се появяват преди седем-осем години, след това Microsoft обявява, че играта ще работи само под Windows Vista, за да се опита да пласира новия си и непопулярен софтуер, после Alan Wake изпада във виртуална кома, докато в реалния живот се изнизват година след година и хит след хит. След това като по някакво библейско чудо научаваме, че играта всъщност не е забравена и ще излезе съвсем скоро, но само за ХВОХ360. „Най-добрият начин да се усети приключението на Алън Уейк е в удобството на вашия хол“, оправдава тогава решението си компанията. Играта излиза през пролетта на 2010 г. и се превръща в един от недооценените хитове на годината. Междувременно Remedy продължава да намеква, че РС версия не е съвсем невъзможна, но всичко зависи от желанието на Microsoft.
Е, очевидно в началото на 2012 г. могъщата компания се чувства доста благосклонна към РС потребителите, защото за кратък период от време ги дари с две твърди 360 неща – моушън контролера Kinect и досегашния ХВОХ360 ексклузив Alan Wake.
Две години по-късно
В случаи като този неминуемо първият въпрос, който си задават хората е „Заслужаваше ли си чакането?“ Ако трябва да отговорим с две думи – да, заслужаваше си, защото Alan Wake не е идеалната игра, но е наистина стойностно приключение, което заслужава да бъде опитано от възможно по-широка публика Освен това като малък реверанс за закъснението в РС версията на играта подобна на L.A. Noire преди няколко месеца са включени и двата DLC пакета, за които конзолните геймъри трябваше да плащат отделно: The Writer и The Signal.
Едва ли има уважаващ себе си геймър, който да не знае поне в общи линии за какво става въпрос в Alan Wake, но нека припомним това за всеки случай. Едноименният герой на играта е писател, който попада в т.нар. writer’s block или невъзможността да получи вдъхновение и да произведе нещо стойностно изпод перото си. В опит да смени обстановката и да преодолее творческата криза Алън и жена му отиват да прекарат известно време в градчето Брайт Фолс – едно идилично място в американския Северозапад, където въздухът е чист, високите борове нашепват песни от отдавна отминали времена, а хората са любезни и гостоприемни.
Лошото е, че зад благоприличната фасада дебнат тъмни сили и далеч не всичко е такова, каквото изглежда. Малко след пристигането му, Алън се среща с тайнствена и злокобна жена, която изглежда крои пъклени планове за него, а след това половинката му изчезва. Така пред Алън не остава нищо друго, освен да положи всички усилия да я открие и да разгадае мистерията на Брайт Фолс преди да е станало твърде късно.
I literally have a dozen lawyers on speed dial because you never know!
А, да, Бари. Бари Уилър е литературният агент и най-добър приятел на Алън, който се появява малко по-късно в приключението, но го прави с такъв гръм и трясък, че си заслужава самостоятелен параграф. Бари е претенциозен, забавен, агресивен, когато трябва и загрижен, когато е необходимо. Като типичен представител на големия град, той не гледа с добро око на населението на Брайт Фолс и отначало е твърдо убеден, че нервното напрежение на Алън си е казало думата и приятелят му просто не знае какво прави. Когато обаче историята започва да се разплита, Бари не губи време и застава твърдо до своя другар от детинство.
Образът на Бари е перфектният инструмент, благодарение на който иначе сериозния и тежък сюжет се разнообразява. Той е неподправен, истински, винаги готов да внесе нотка хумор в труден момент и заслужава адмирации за един от най-готините второстепенни герои във видео игри.
Светлината е вашето оръжие
Alan Wake по същество е сървайвъл хорър игра, в която са заложени някои от основните елементи на жанра: ограничени ресурси, злокобни врагове и действие, развиващо се предимно през нощта. Изборът на нощни сцени не е случаен, защото основополагащ мотив в играта е противопоставянето между светлината и мрака. Ето защо Алън има постоянна нужда от свой източник на светлина, с който не само да осветява пътя си, но и да омаломощава или направо убива враговете си. Той започва с обикновено фенерче, но постепенно може да придобие и други джаджи, които му помагат. Идеята за вплитането на светлината в геймплея е доста интересна и е реализирана сполучливо.
Освен фенерчетата и лампите, Алън разполага и с доста по-земен арсенал, с който да бори враговете. За съжаление той не е особено разнообразен и през по-голямата част от приключението ще бъдете принудени да жонглирате най-вече между пистолет и пушка помпа с едно-две допълнения. Не че това е съвсем малко, но със сигурност нямаше да навреди, ако авторите на играта бяха дали малко повече воля на въображението си и бяха създали още няколко интересни оръжия, така както са направили това със светлината.
Хорър, който изглежда добре
Преди да излезе за ХВОХ360, играта се рекламираше като интерактивен трилър и трябва да кажем, че това е самата истина. Alan Wake е разделена на отделни глави, които свършват на ключови моменти, а от менюто може да видите какво се е случило до момента. Историята може да не спечели награди, но като цяло е добре развита, персонажите са оригинални и интересни, а озвучаването им – на ниво. Саундтракът към играта е наистина страхотен и включва изпълнители като Дейвид Бауи и Ник Кейв, чиито мрачни песни се вписват перфектно в общия тон на приключението.
Освен това Alan Wake изглежда много добре визуално. Разбира се, по-голямата част от действието се развива на тъмно, което означава, че не можем да видим средата в цялата й прелест, но графиката, анимациите и ефектите са на доста високо ниво. Хубаво щеше да бъде, ако създателите на играта бяха включили повече сцени през деня за малко разнообразие, но това очевидно противоречи на историята.
Време за раздяла
По съвременните стандарти Alan Wake е относително къса игра, която на най-ниска трудност може да минете за около седем часа. Това обаче е добре, защото към края геймплеят започва да се поизносва и е доста вероятно да се уловите, че с нетърпение очаквате края, но не толкова, за да разберете какво става, а просто за да приключите с играта. Това е така, защото под страхотната атмосфера всъщност те стои особено разнообразен геймплей. Противниците са само няколко вида – преди всичко т.нар. taken, които са обладани от злата сила плюс някое и друго ято гарвани и неодушевените предмети, които имат неприятния навик да се блъскат в Алън, когато той влезе в обсега им – а тактиката за справянето с тях не се променя. Освен това приключението е доста линейно и въпреки страхотния заобикалящ свят не позволява на играчите да направят дори крачка в страни. Липсват и провокативни пъзели, които да напрягат мозъка между отделните схватки. С изключение на онази прословута сцена, когато борите противници на осветената сцена под звуците на хеви метъл, в играта няма достатъчно моменти, които ще помните дълго. След като веднъж приключите с Alan Wake не е съвсем ясно дали бихте искали да се върнете пак към играта, освен ако не горите от желание да съберете всички термоси или да изгледате всички епизоди на ТВ шоуто Night Springs, които също се колекционират.
Въпросните недостатъци обаче са доста дребни в сравнение с цялостното добро впечатление, което Alan Wake оставя. За игра, която прекара толкова години в безтегловност тя се представя доста добре, а позакъснелият й РС дебют е направо дар от небесата. Ето защо всеки истински геймър трябва да влезе в кожата на измъчения писател и да даде своя дял за битката между доброто и злото.
