Чат-пат: Катя Зографова - "Моят Каменград"

Чат-пат: Катя Зографова - "Моят Каменград"

Старо Панагюрище, снимка от Иван А. Карастоянов

Нося това градче в тайника на душата си като талисман. Или неосъзнат атавизъм? Може би то е моят психически стожер, личен мит. Скътвам в куфара си неговия образ и го вземам със себе си: в Париж,  в Женева,  в  Рим,  в Брюксел, в Делфи и къде ли не по света... 

Катя Зографова Всъщност реален или имагинерен е моят Каменград? А самата аз - панагюрка или лъже-панагюрка съм, щом само произходът ми е свързан с легендарното градче на лудите глави? Не са ли панагюрските образи на начинатели и деятели от историята и културата един рафт от библиотеката ми? Утеха ли е всъщност, че във всяка от книгите ми, искрено и ненарочно, е скътан поне един панагюрски сюжет? (В първата - “Вечните странници” бе предателят като общобългарски Юда, а в тази, която сега е в компютъра ми - “Преображения Мариини” - от най-неприкосновената зона на душата ми се възвисяват Крал Къз - Райна Княгиня и “световната панагюрка” Елена Николай...) Не е ли чудноват...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност