© http://flickr.com/photos/digiart2001/2151701750/
Още по темата
Краят на един милиардер
Адолф Меркле се самоуби заради опасност от фалит на бизнес империята му. Тя обаче вероятно ще бъде спасена
9 яну 2009
„Баща ми не беше страхливец!“, пише Фани Гамелин. „Той беше силен, откровен и вдъхващ респект предприемач“ във френското градче Ла Рошел. „Днес е мъртъв. Не можа да понесе това, че няма да може да плаща на 120-те си служителя“. Фани, на 23 години, е дъщеря на Жоел Гамелин и написа тези изречения във http://www.facebook.com/. Там тя създаде специална група, в която вече са записани над 12 хиляди потребителя. Фани иска да спаси корабостроителницата Гамелин, чийто шеф беше баща й, и призовава всички за дарения, за да изплати заплатите на служителите. 200 000 евро, достатъчни за един месец. Това е един наистина странен зов за помощ.
Жоел Гамелин (55 г.) е останал в кабинета си в корабостроителницата на 23-ти декември миналата година, когато служителите му се отправили към служебния стол. Там, в стаята си, шефът погълнал отрова. „Простете ми, че не можах да спася фирмата“, е написал в предсмъртното си писмо. Гамелин е създал предприятието си с многогодишен труд. То е било тясно специализирано, построило е известни яхти. Но напоследък бизнесът не вървял добре – нямало нови пазари и достатъчно квалифицирани служители. Накрая французинът не успявал да получи повече кредити от банките и трябвало да обяви фалит.
Това са истории, които във времената на кризи могат да разтърсят всяко общество, пише Financial Times Deutschland. В Германия това е историята на Адолф Меркле, който спекулираше с акции (за неговата съдба четете в новия брой на „Капитал“). В началото на седмицата Меркле сложи край на живота си, предпочел тази съдба пред угрозата да обяви фалит на бизнес империята си. Той е само част от онези предприемачи и мениджъри, които със своите идеи създадоха фирми, конгломерати и цели империи. Процъфтяващи кралства, които по някое време, със или без натрупани задължения, попадаха в криза и потъваха надолу. А господарите им избираха смъртта.
Какво кара тези хора, които са се научили да се борят, които познават както победи, така и загуби, да посегнат сами на живота си? Невинаги това са парите. Или по-скоро тяхната липса. По-често причината е комплексна. Освен икономическото падение тук става дума и за загуба на имидж, власт и контрол. „Хората по върховете, които взимат решения, се движат напред от силата на успеха си. Той е изключително важен за тях“, твърди британският психолог Космо Халстрьом пред Financial Times. „И ако успехът изчезне, те могат да действат екстремно и необмислено“, добавя специалистът.
При Адолф Меркле причината за самоубийството му според съобщение на семейството му е „безсилието му да стори каквото и да е било“. В случая на Жоел Гамелин – срамът, че превръща семейната фирма в руина.
Днес, когато сме свидетели на една от най-големите финансови и икономически кризи, все по-често се правят сравнения с предишни рецесии. И макар че легендата разказва друго, само няколко хора са скочили през прозорците си през далечната 1929 г., когато борсата се срути. Повечето самоубийства са се случили през следващите години, когато последиците от тази финансова криза са се проявили и в реалната икономика. Три години по-късно, през 1932 г. броят на самоубийците в САЩ достига рекордни размери: 17 от всеки 100 хиляди американци посягат сами на живота си. По онова време безработицата е 25%. Зад цифрите се крият преди всичко работници и служители, загубили работа и дом или развалили брака си заради липсата на пари. Но е имало и такива, които са обитавали ъглови кабинети, управлявали са фирми и са били возени от лични шофьори в лъскави лимузини.
И днес, когато отново сме в рецесия, новините за самоубилите се топ мениджъри стават все повече. Като например 59-годишният кредитен инспектор от Мериленд, който скочи от мост, след като преди това отне живота и на съпругата си. Или като 32-годишният борсов играч от Хидерабад, който, след като се прибрал в дома си, пуснал крана на битовата газ и драснал клечка кибрит. Или пък като 47-годишният мениджър на фонд за дялови инвестиции от Лондон, който се хвърлил под влака…
Така се е чувствал и Рене-Тиери Магон де Ла Вилехуче. В края на декември френският инвеститор беше намерен мъртъв в офиса си в Ню Йорк. В разгара на скандала след разкриването на пирамидата на Бърнард Мадоф французинът загуби около 1.5 млрд. долара. 50 млн. долара са били негова собственост, а останалите са били пари на негови клиенти, като инвестиционната банка Rothshield & Cie или акционерката в L’Oreal Лилиян Бетенкорт. Братът на Рене-Тиери – Бертранд, също е вложил една пета от спестяванията си в пирамидата. И ги е загубил. Той смята, че брат му е посегнал на живота си, защото не е могъл да понесе мисълта, че е докарал нещастие на други. „Може да звучи старомодно, но това беше неговото разбиране за честта!“.
Понякога причина за фаталното решение не е непременно фалитът на фирма. Може да става дума за въвличане в криминални прояви. Като например случая „Енрон“. Крахът му в началото на 2002 г. беше най-големият корпоративен фалит в историята на САЩ. Вицепрезидентът на компанията Джон Клифърт Бъкстер бе намерен в мерцедеса си, недалеч от жилището си в Хюстън. Прострелял се в главата. В последното си писмо до жена си, Бъкстер е написал: „Винаги съм се опитвал да правя всичко по правилата. Но там, където преди имаше гордост, сега се е настанила една празнина“…
Добавка, 17,00 часа
Нова жертва все глобалната икономическа криза. Стивън Гуд, шеф на водеща американска агенция за недвижими имоти Sheldon Good & Company, беше намерен мъртъв в автомобила си Jaguar. Пазарът на недвижими имоти в САЩ се влоши неимоверно през последните месеци. И все пак не е ясно, дали това самоубийство е свързано с бизнеса на Гуд, тъй като досега не е намерено предсмъртно писмо, в което да обяснява причините за решението си. Компанията със седалище в Чикаго е продала по собствени данни повече от 40 000 жилища от основаването си през 1965 г.
