Категория: Птици
Размножаването в дивата природа е между юни и септември в северната част на Австралия и между август и януари в южната. При все това вълнистите папагали гнездят само когато имат условия за това: в зависимост от дъждовете, когато семената на тревите са в изобилие.
Популациите на места са се увеличили, заради увеличилите се водни източници (най-вече от фермите).
Вълнистите папагали показват привързаност помежду си, като си чистят перата и се хранят взаимно.
Единият яде храна и я повръща след това в клюна на партньора си.
Вълнистите папагали, пристъпват лесно към мътене, когато им се осигури кутия за гнездене.
Гнездото може да е в дупка на дърво, пощенска кутия на оградата или дори пън, лежащ на земята; 4-6 яйца се мътят за 18-21 дни, малките се отделят след 30 дни. Яйцата са от един до два сантиметра и са обикновено бели, без никакво оцветяване.
Женските могат да снесат и без да имат мъжки партнъор, но тогава естествено яйцата няма да се измътят. Когато женската започне да снася, восковицата и? става по-кафява.
Женският вълнист папагал снася своите яйца през ден. След първото обикновено има разстояние от два дни до следващото. Снесените яйца са от четири до осем, започва мътенето след като снесе второто или третото яйце (общо трае по 21 дни).
Женската излиза само за бърза дефекация, а когато малките се излюпят, се хранят най-често от мъжкия (обикновено от входа на гнездото). В зависимост от броя на яйцата, разликата между първото и последното пиле може да е от 9 до 16 дни.
Трудности при размножаването
Трудностите при размножаването възникват по редица причини. Някои пиленца могат да умрат от болест или да бъдат убити от възрастни вълнисти папагали. Други (най-вече женските) могат да се бият около гнездото, като атакуват женската с малките. Понякога (особено мъжките) не са заинтерсовани от противоположния пол. За да се стимулира размножаването, добре е да има няколко двойки. Друг проблем може да бъде обратната захапка, когато долната част на човката (мандибула) е над горната част.
Всички заболявания и физически аномалии при вълнистите папагали са генетични. Важно е за размножаване да се подбират активни и здрави птици без роднински връзки помежду си. Вълнисти папагали, които има мастни тумори, не трябва да се допускат до размножаване. Паразити (въшки, акари и червеи) и патогени (бактерии, гъби и вируси) са заразни и се разпрастраняват между птиците директно или индиректно.
Кутиите за гнездене трябва да се почистват преди да се използват от нова двойка. Краката на младите птички се повреждат, ако на дъното на кутията няма гнездови материал (стърготини). Може да се постави и хартия в гнездото, която ще бъде използвана от женската за гнездови материал.
Развитие на малките
Отнема 18-20 дни, за да се измътят малките. Новоизлюпените са слепи, голи, безпомощни и майка им ги храни на всеки час, денонощно. На около 10-тия ден пиленцата си отварят очите и започва да им расте мъх. Ако им се слагат пръстени, трябва да са не по-малки и не по-големи от 4.0 до 4.2 мм.
Започват да развиват пера на възраст 3 седмици. (Вече може да се разбере каква мутация ще бъдат.) На този етап от развитието на пилетата мъжкият започва да помага за носенето на храна и храненето на малките. Някои от женските обаче тотално забраняват на мъжките си да влизат в гнездото, поемайки цялата отговорност по отглеждането на малките.
С порастването на перата, пилета могат да бъдат оставяни сами. На около пет седмици те са вече достатъчно здрави, така че родителите прекарват повече време навън. В начало малките само разперват крилата си, преди да се опитат да летят. Започват да помагат при защитата на гнездото с високите си писъци.
Обикновено на петата седмица напускат гнездото, седмица по-късно са напълно самостоятелни. Възрастта, в която стават самостоятелни е различна, в зависимост от това дали са най-малките или най-големите, или е единствено пиленце. Общо взето, първото измътено пиле илиза първо от гнездото. Въпреки че е логично най-малкото да излети последно от гнездото, това рядко е така. Възможно е това да става, защото подражава на по-големите. Едиствените пиленца обикновено стават много рано самостоятелни, защото родителите им се грижат само за тях.
Ръчно хранените папагали по-късно стават самостоятелни. Но ръчно-хранените вълнисти папагали са рядкост, защото е много рисково заради техните размери (прекалено са малки), а и не е нужно, защото пилета от млади родители лесно се опитомяват.
