Слава Богу, не се е случвало някой да ме пита „За колко пари ще спиш с мен”, казва моделът-актриса
Диляна Попова. Снимки: Нели Томова
„Нямам проблем със свалянето на дрехите, но не знам дали мога да изиграя истинска секс сцена”, казва Диляна, която от модел се превърна в актриса и стана популярна с ролите си в „Стъклен дом” и „Love.net”.
Някои я определят като една от най-красивите българки. Диляна Попова е лъчезарна и излъчва спокойствие на човек, който е открил мястото си и живее в хармония със себе си. Смята, че доброто настроение и усмивките се предават.
Родена е на 24.09.1981 година в град Гулянци, завършва техникум по облекло в Плевен, а после започва да работи като модел. Снимала е за световно известни марки в България и в чужбина. Лицето й непрекъснато украсява реклами на различни продукти и корици на български списания. Миналата година се появи и в еротична фотосесия за „Плейбой”.
Диляна дебютира в киното с ролята на ефирната куртизанка Ники във филма на Илиян Джевелков „Love.net”. В сериала „Стъклен дом” участва като сестрата на Боряна – отмъстителната Албена, способна на всичко, за да осъществи коварните си планове. Роля, която самата Диляна смята за тотално противоположна на собствената й същност.
Диляна се опитва да пробие и като дизайнер. Учила е моден дизайн в Нов български университет, където така и не се е дипломирала. От две години обаче има ателие, в което създава дрехи за собствената си модна линия, носеща нейните имена.
Както казва самата тя – „Къде ми е най-силно изразеният талант… не знам. Просто пробвам нещата, които ми харесват… С времето всичко ще се намести и нещата ще се отсеят.”
– Как едно момиче от Гулянци стига до тук?
– Завърших техникум по облекло в Плевен, после кандидатствах в Софийския университет, исках да уча начална педагогика с рисуване, но там нещо ме скъсаха на някакво ниво. После две-три години нищо не кандидатствах. Но покрай изпитите ми и идването ми тук, сестра ми постоянно искаше да ме води по някакви агенции, за да ме видят, смяташе, че трябва да работя нещо като модел… Та тя ме заведе в първата ми и единствена агенция, в която съм работила по-сериозно, „Ексграунд”, и започнах да си идвам тук на кастинги и някак си така тръгнаха нещата, почнах да пътувам в чужбина… Вече официално се преместих тук, след като се запознах с Дичо. Но то някак си, не аз се боря, а нещата се случват. Ако ми се отвори някакъв път, аз вървя по него, не ми е на всяка цена.
– Не ти ли се е налагало да правиш жертви?
– Не, в това отношение съм страшен темерут. Мога да жертвам усилия, време, но да правя нещо пряко себе си, пряко вътрешното ми усещане, за да постигна нещо, няма как да се случи. Защото след това аз няма да съм щастлива, като знам как съм го постигнала. Винаги съм била такава. Като малка бях голям инат, винаги правех това, което аз искам, независимо от майка ми и баща ми. Нямаше подход, който да действа при мен – нито с лошо, нито с добро. С времето се опитах да го променя това, защото тая черта никак не е приятна нито за теб самия, нито за околните. Но пък съм си изградила някаква ценностна система и смятам, че за да живея щастливо и в мир със себе си, трябва да я следвам…
– Как те избраха за ролята в „Love.net”?
– Обадиха ми се, ходих на кастинг, после ми се обадиха за втори кастинг, пак отидох, вече със Захари (б. а. – Бахаров)… Супер много съм им благодарна, защото някак си, да гласуват доверие на моделка… Аз много ги обичам всички от екипа, те са супер доволни от това, което се е случило. В „Love.net” ролята ми беше близка до мен самата, нямаше някакви сложни неща. Ако ме бяха накарали да направя нещо, което изисква актьорско майсторство или поне опит, например да се разплача, не знам дали щях да се справя. Аз може би бях за цвят там, ролята ми не е толкова главна…
– Как се възприемаш в сериала „Стъклен дом” – лошата?
– Ами добре. В началото ми беше странно. За „Love.net” имах десет снимачни дни, това ми е целият актьорски опит. В „Стъклен дом” ме пуснаха на прима виста, обаче това снимане не е като филма, сериалите се снимат по друг начин, всичко се случва много бързо, няма време за много неща. Няма време някой да ти отдели специално внимание, да ти обяснява. Така че, ако успееш там да се адаптираш към ситуацията и да направиш нещо от себе си, си окей, вървиш напред. Малко се стреснах като разбрах, че героинята ми е лоша, защото това се разбра впоследствие, не знаех от самото начало как и дали ще се развие ролята… А аз не съм отмъстителен човек като цяло. Не изразявам много силно емоцията си, да се ядосвам, да викам, да крещя, по-скоро се затварям в себе си, млъквам… И там те много искаха да съм такава, да крещя, да съм злобна, да си личи, че героинята наистина мрази сестра си. После си казах, Боже, хората ще почнат да ме възприемат по тоя начин – не стига, че е била проститутка, ами тормози сестра си и прави някакви гадории. Но после си казах, майната му, това е някакъв опит, ако наистина хората ме възприемат негативно, значи съм си изиграла нещата. И в един момент си заобичах ролята…
– Изглежда, че нямаш проблем с еротичните сцени?
– Не знам дали мога да изиграя истинска секс сцена, с оргазмите и всичките неща. Не съм сигурна дали мога да се отпусна до такава степен. Но тип еротика… Аз просто нямам проблем със свалянето на дрехите. Правя го от много време, снимала съм всякакви неща и не се срамувам от тялото си. Нямам проблем с това да се съблека, но вече дали мога да го изиграя като усещане…
Диляна Попова. Снимки: Нели Томова
– Работила си като модел повече от десет години, какво ти даде и какво ти взе професията?
– Ами дала ми е най-готиното, възможността да обикалям по света, и то без да са ми необходими кой знае какви средства. Защото обикновено се сключват някакви договори, от агенциите ти плащат самолетни билети и т.н. Вярно е, живееш с много хора на едно място, живееш с много малко пари, но пък имаш възможността да обикаляш. От друга страна учи на някаква самостоятелност и в който и непознат град да отидеш, знаеш как да се оправиш. Някои хора имат фобия от това. Бях на 18-19, имах някаква работа в Лион. От тук трябваше да летя до Париж, в Париж да намеря гарата, от гарата да намеря влака, който отива към Лион и от гарата в Лион да намеря не знам си каква спирка, откъдето трябваше да ме вземат едни хора и на другия ден да снимаме. Посрещнаха ме двама гея и аз си казах, Боже, аз съм на майната си, въобще не знам, ако стане нещо, ако тия са някакви изроди, как ще ме намерят… Въпреки че всичко това минава през детската ми глава, защото те са си договори с агенциите и т.н., рядко се случват такива неща. Но пък свикнах да се оправям сама. Където и да отида, купувам една карта, виждам метрото къде отива и нямам проблем. Може би това ми е дала професията. Но пък нищо не ми е взела. Може би освен това, че ме е направила малко по-суетна.
– Минавало ли ти е през ума да останеш в чужбина?
– Единствено в Ню Йорк ми се искаше да живея. Но там много малко работих като модел. По-скоро отидох не знам на какво, ей така да си поживея три месеца. То не беше и екскурзия, щото каква е тая екскурзия три месеца… Продадох си колата, събрах всички пари, които имах, и заминах. Изхарчих парите за три месеца и се прибрах в България. Тогава ми се искаше да се върна да работя нещо там. Работих известно време тук, събрах си някакви пари. И дилемата беше дали да си направя ателие, исках да почна да се занимавам и с нещо друго, нещо мое собствено, защото вече наближавах 30 така или иначе, а модата е до време… Или да се върна в Ню Йорк, да си намеря някаква работа и да се установя там. И с тия пари, които съм събрала, в първите 5-6 месеца да си подсигуря квартира и т. н…. В крайна сметка реших, че възможността да замина няма никога да ми избяга, по-скоро бих пробвала тук, докато все още имам контакти. И че, ако това не потръгне, винаги мога да отида с едно сакче в Ню Йорк и да почна да си търся работа като сервитьорка, хостеса или каквото и да било…
– В България битува мнението, че модните агенции са само фасада, прикриваща бизнес с друг тип услуги. Какво мислиш за това?
– Това съществува може би навсякъде. На всички им звучи много странно, но аз никога не съм попадала в неприятна ситуация, от която да не мога да се измъкна – някой да ме постави да правя нещо насила. И смятам, че ако има такова нещо, то със сигурност не е против волята на момичетата. Винаги има една ниша, която е по-лесната, винаги има момичета, на които не им се занимава чак толкова. Защо да се труди примерно за 500 лева да се снима и да обикаля по кастинги за тия пари, като може да си ги изкара лесно за една вечер и на нея това не й пречи по никакъв начин. Но както в чужбина, така и в България, има агенции, които са за пример и работят изключително професионално.
Диляна с кучето си Арми. Снимки: Нели Томова
– Получавала ли си неприлични предложения ?
– Ами директно – не. Никога не ми се е случвало някой да ме попита „За колко пари ще спиш с мен?”, и слава Богу, защото звучи ужасно. Но със сигурност е имало случаи, в които нещата минават в разговори за работа, а впоследствие много бързо разбирам, че не става въпрос за работа. Почват се едни „на вечеря да се видим, да го обсъдим”… Ама защо да го обсъждаме на вечеря, като можем да го обсъдим по телефона за десет минути? Но това е неизбежно, особено когато изглеждаш добре, пък за да работя тая работа, аз трябва да изглеждам добре…
– Кое е най-невероятното, което си чела за себе си в жълтата преса?
– Ами всякакви неща – че съм болна от някакви работи, с кого съм спала и с кого не… то няма жив човек, с когото да не съм… Пък един милион съм имала от някакво мое бивше гадже в швейцарска банка… Пък от години съм била влюбена в Яна Грудева, моята приятелка, която пък си има приятел… Наскоро ми го каза това, викам – е, не, това вече беше върхът на всичко… Преди го приемах много вътрешно, но вече съм свикнала. Дори и да разбера нещо, на мен ми е смешно, даже не го и коментирам. Но никога не съм си купувала жълт вестник и никога и няма да си купя. Това е безумна тъпотия и не знам защо хората го правят, но всеки си има избор.
– Вестници продължават да нищят връзките ти с трима мъже – Дичо, Жоро Танев и Таки. Тримата са много различни – музикант, автомобилен състезател, човек от подземния свят… Как гледаш на отношенията си с тях сега?
– И до ден днешен не съжалявам за нито една от връзките, които съм имала. Те са ми дали нещо, аз съм им дала нещо. Имала съм хубави изживявания със сигурност. Никога не бих била с някой дали заради пари, дали заради някаква позиция, която той има, дали за да ми помага по някакъв начин, да ме бута нанякъде, да ме урежда, каквото и да било… Никога не бих жертвала неща като достойнството си, или да не се чувствам добре в името на това да постигна нещо. Различни са наистина, но аз във всеки съм намерила по нещо. Явно не са били „моите хора”, след като тези връзки са приключили, но за нито един от тях не мога да кажа лоша дума, дори да са ме зарязали, дори да съм страдала заради тях… До ден днешен бих се обадила на всеки един от тях, за да му пожелая нещо хубаво за рождения ден или да го чуя как е. Не мога да се срамувам, че съм имала отношения с тях. Все едно да се срамувам от самата себе си.
– Имаш четири татуировки-надписи – „Търпение”, „Постоянство”, „Мир и любов” и едно огледално „Д”, какво означават те за теб?
– Правила съм ги, защото съм изпитвала душевна нужда нещо да допълня към характера си или да устоя на нещо или да преборя нещо. „Мир и любов” ми е основна, смятам, че това е нещо много важно, колкото и елементарно да звучи. Написах го наобратно, за да не се чете, защото много хора ще кажат: „.. а „peace and love”, някаква моделка си написала „мир и любов”, а нея я интересуват само токчета …”. А въобще не е така… Като се замислиш, в някакви бедни държави живеят толкова мизерно, живеят на улицата, в кашони, къде ли не, обаче в очите им има топлина, има усмивка, има любов. Смятам, че това се предава. Тук всеки е тръгнал да се бори за работата си, за парите, които ще взима, да не се прецака с нещо… Напоследък много се замислих, имах покрай ателието някакви неща, с които се сблъсквам за пръв път и ми се струват сложни, и се ядосвам, прибирам се вкъщи, не мога да заспя, въртя се, чудя се какво да измисля… И си казвам, майната му, всичко ще се подреди, така или иначе всичко се подрежда. И когато ти си спокоен и не стискаш света за гушата да ти свърши нещата на теб, имаш ли търпение да изчакаш това само да стане, наистина ще е в твоя полза и ще си благодарен след това. Затова смятам, че търпение, мир и любов, и постоянство са много важни неща, които трябва да притежавам.
