Регионалният исторически музей – Кърджали, се помещава в красива сграда, строена в началото на 20-те години на ХХ век. Заобиколен е от красив парк, приютяващ над 30 растителни видове, които могат да бъдат видени единствено в България.
Сградата е била предназначена за мюсюлманско духовно училище (медресе), но никога не е изпълнявала такава роля. В периода 1934 – 1947 година е използвана за военни цели. След това е била училище и филиал на Пловдивския университет. Превърната е в музей през 1980-1983 г. През 2005 г. със заповед на министъра на културата сградата е обявена за архитектурен паметник с национално значение.
Експозиционните зали са разположени на три етажа с обща площ 1300 кв. м. На първия етаж в девет зали хронологично е проследен животът в периода от VI хилядолетие пр.Хр. до Средновековието. Интерес представлява възстановка на селищна могила от неолита, фотоси на скални гробници, светилища, оброчни плочи, римска керамика, бижута и накити от християнски некрополи и др.
На втория етаж в четири зали е представена природата на Източните Родопи. Тук могат да бъдат видени фосили – вкаменелости на миди, охлюви, морски таралежи и звезди, корали и дървета, дори и на риба. Има също колекции от билки, от рудни минерали, както и фотоси на неповторими скални форми – Каменна сватба, Каменни гъби, Слонът, Вкаменената гора, Счупената планина и др.
На третия етаж е разположена експозицията на отдел „Етнография”, наредена в 10 зали и представяща експонати от XIX и началото на XX в. Показани са възстановки на характерни за региона занаяти като земеделие, животновъдство, въглищарство, металообработване, обущарство, шивачество и тъкачество.
От домашните заняти са представени предене, плетачество, тъкане на кенарени платове.
Обредните хлябове показват традиционните народни празници и обичаи на хората от Кърджалийско.
