Бялата Лилия

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да помрачи безоблачното й детство в бащината къща. Нещастието я сполетя, когато беше на девет години. Майка й почина внезапно. Потънала в скръб, Лилия не знаеше на кой свят се намира. Въпреки обичта, с която я обграждаше баща й, нищо и никой не можеха да заменят майчината ласка. Усмивката й изчезна, сините очи потъмняха и изгубиха блясъка си. Вече не беше жизнерадостно дете, а едно посърнало и унило момиче, което се плашеше дори от собствената си сянка. Тогава баща й за пръв път й разказа как са се сдобили с нея, колко дълго са я чакали и са се молили на Бог да им изпрати дъщеричка. И как в нощта преди да я роди, майка й сънувала, че плува в езеро с бели лилии.

-...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност