Манастирът Шаолин се намира в свещената за китайците планина Суншан, на 10км. от град Дънфън, недалеч от древната китайска столица Луоян, която днес е център на провинция Хънан. Със своята 1 500-годишна история той е един от най-старите манастири в Китай.
Шаолин е построен през 495г. с императорски указ, под влиянието на индийския монах Батуо, който се приема за първия свещеник, пренесъл официално Будизма в Китай. Ползвайки се с поддръжката на императора монахът се заел с изграждането на манастира и в последствие станал негов игумен. Хиляди хора от цялата империя се стичали да слушат проповедите на Батуо и Шаолин придобил огромна популярност.
През 527г. в Шаолин се установил друг индийски монах Бодхидхарма, наричан от китайците Да Мо. Той забелязал, че поради дългото стоене в една и съща поза при всекидневните молитви и медитация, монасите били с твърде слаби тела и затова измислил система от двигателни упражнения, която им преподавал, за да ги укрепи физически.
В годините на несигурност от междуособните войни, на заплахите от грабителство, насилие и посегателство върху манастира и монасите тези упражнения се свързали с бойни техники на самоотбрана, като постепенно в Шаолин се оформила собствена школа и стил на водене на бой. С времето нивото на майсторство се повишавало, а бойното изкуство се развивало и се обогатявало.
През 7в. шаолинските монаси-бойци помогнали на тогавашния китайски император Ли Шъмин, от династията Тан, да запази престола си по време на поредните дворцови размирици, за което манастирът бил щедро възнаграден и му било присъдено званието „Първи манастир в Поднебесната империя“. От този момент започнал небивал разцвет за Шаолин и неговото бойно изкуство.
През своята 15-вековна история манастирът е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти, след което пак е възстановяван. За последен път Шаолин е горял през 1928г., когато армията на независимия генерал Фън Юйсян, сражавайки се срещу отрядите на Чан Кайши, подложила на огън обителта. Този пожар продължил повече от 40 дни.
През годините на културната революция в Китай, монасите били изгонени от храмовете и манастирите. Шаолин също опустял, като едва през 1979 година оцелелите монаси се завърнали в будистката обител.
В наши дни манастирът се обитава от около 60 монаси, подбрани от цял Китай чрез специални тестове за морал, духовни качества, издръжливост, владеене на бойни изкуства и др., като допускането на чужденци е изключително трудно.
Монасите в Шаолин се делят на три вида според техните умения и наклонности:
– занимаващи се предимно с духовно усъвършенствуване, медитиране и псалмопения
– посветени на шаолинските бойни изкуства
– занимаващи се предимно с администрацията и стопанството на манастира
Днес манастирът Шаолин е една от най-големите забележителности в Китай, посещавана ежегодно от над 2 милиона туристи. Всяка година страната отпуска средства за реставрация и поддръжка на храмовия комплекс.
Снимки: flickr.com –тук и тук
