Не пуша вече!

Не пуша вече повече от година, или да бъдем точни от 6 ноември 2010 година. Както обещах, имам да наваксвам с разкази за отминали събития и преживелици. Отказването е едно от тях, смея да твърдя доста важно.

Случвало ми се е и друг път да спра цигарите – два пъти:
1. Единият път бях с бронхит, на прага да изкашлям почернелите си бели дробове. Задушавайки се в собстения си дим, изхвърлих цигарата през прозореца на колата и това беше някъде през януари 2005 година. Към деветия месец ми се пушеше, но не съм посягала към цигара. До едни декемврийските купони през 2006 г. Започнах с ароматни пурети, които така безпощадно преминаха в кутия на ден ако не излизам и понякога надминаваха две, когато излизах вечер.
2. Това пушене беше за кратко, защото през юни 2007 се разболях отново и ги спях. А две седмици по-късно, теста за бременност показа две чертички и дори не съм си мислила за цигари. Бях като ловджийско куче. Усещах дима на цигари при 3 затворени врати, ако някой пуши на терасата… Но това е нормално за една бременна, така че, етапа на непушач 2 беше безпроблемен.
Трудното дойде след като ми намаля кърмата, вече много ми се пушеше (трудно ми е да си го представя сега, как точно съм имала желание за пушене). Мъж ми така и не спря цигарите докато бях бременна, нито после като се роди малката. И постоянния дразнител малко по малко ме ядеше отвътре и резултата бе на лица. От 1 цигара на ден стигнах отново до 2 кутии, но вече беше всеки ден.
Когато детето заспи, докато си говорихме се тровихме цигара след цигара.
И така, до един семинар, на който се запознах с една дама, вече щастлива непушачка. Тя сподели, че от няколко месеца не пуши и то, след като е прочела книгата „не пуша вече“. Заинтригува ме. Как така, книга ще те откаже от цигарите? Мислех си и си оставих време да ми отлежи в главата, до заминаването ми за една почивка. Запасих се с няколко книги и заминах за 10 дни. Едната беше „Не пуша вече“ на Алън Кар. Там бегло прелистих книгата, но не можах да я прочета. Едва ли бях минала и 20 страници. Не, че е „Война и Мир“, просто не беше сега момента явно.
Прибрах се, но нещо продължаваше да ме гложди: подарих си книгата за рожденния ден и дори не уважих подаръка към себе си…
Ден след ден, глава след глава, четях по малко, и изпушвах още повече цигари. Следвах указанията внимателно – да не спирам да пуша, докато чета книгата!
И така, до ноща на 5-ти ноември. Мъжът ми беше командировка. Трябваше да си дойде на 6-ти ноември. След като приспах детето, седнах прилежно с пепелник, кутия цигари и Книгата.
Цигара след цигара, страница след страница, мина полунощ, а аз не исках да спра да чета, нито да пуша. Пепелника преливаше, а аз пушех и четях. Накрая, изтощена от самоунищожаващата терапия легнах.
И се събудих непушач. Не помня последната си цигара. Не искам и да си я спомням. Знам само това, че е прекрасно да си непушач.
Помня само сутрините и кашлицата, миризмата на дрехите ми, миризмата на тялото и косата ми …
И неговото (на мъжът ми) учудване. И друг път сме си казвали, хайде от утре няма да палим, и все един от нас не устоява. Факт, аз продължавам да съм непушач, а той така и не прочете книгата след това.
Сега, след толкова време се чудя как съм целувала детето си след цигара. Не ми е приятно мъжът ми да ме целуне, след като е пушил. Или пък да влезе в колата, след като току що е загасил цигара.
Да си непушач наистина е прекрасно. Ще се радвам повече хора да инвестират в себе си и близките си. Да усетиш щастието на свободата – наистина си заслужава. И ако на човек му липсва само воля, то тази книга би била прекрасен подарък за него. Защото работи, колкото и да е странно. Сега не помня и ред от нея. Няма как да се преразкаже, но си заслужава да се прочете.
Защото наистина се чувстваш освободен, от един дявол, от един ад.
Знам, че тази книга ми даде свобода и поне още 5 човека около мен отказаха цигрите, благодарение на нея.
И ще се радвам, ако помогне на всички, които искат да откажат цигарите.
Има начин, и той е лесен, стига да го искате!
Пожелавам ви, да разберете какво е да си щастлив непушач!