Зъбните импланти представляват изкуствени заместители на загубени зъби и се използват в протетичната стоматология като опори за мостове и корони. Има няколко типа зъбни импланти. Основната класификация ги подразделя на остеоинтегрирани и фиброинтегрирани импланти. Ранните импланти, които вече са в историята, са създавали много слаба връзка и често са били отхвърляни от организма или са създавали усложнения ( субпериосталните и ножовидни импланти ).
Най-използваните и най-успешни зъбни импланти днес са остеоинтегрираните винтови титанови импланти, които са базирани на фундаменталните открития на шведския професор Per-Ingvar Brånemark, който, в своите изследвания отпреди 40 години, поставя началото на съвременната имплантология.
Брьонемарк потвърждава експериментално, че титанът имплантиран в кост бива обграждан от новообразувана кост, образуваща плътна връзка с него, явление наречено от него остеоинтеграция ( osseointegration ). Това е забележителен процес, който не се наблюдава в природата, а именно създаването на здрава връзка между жива тъкан ( кост ) и чуждо тяло ( титан/метал ). Така се формира структурно и функционално единство между костта и импланта и той може да служи за здрава и надеждна опора.
След като имплантологията преживя своя бум, разнообразието от импланти и имплатологични системи е трудно да се опише. Може да използваме различни критерии за класифицирането им. Според формата си 98% от съвременните импланти са винтови. Според материала от който са изработени класацията води титанът, но има и такива изработени от керамика. Най-голямото разнообразие обаче се дължи на видовете имплантни повърхности, всъщност най-важната тяхна част. За да се създаде максимално здрава връзка между импланта и костта, специалистите изпробват различни видове повърхности и покрития на имплантите с цел контактната повърхност между тях да стане възможно най-голяма. Има импланти с различно гъста резба, със специални нарези на върха, с различни покрития – хидроксилапатит или трифосфорни комплекси, киселинно или лазерно разграпавена повърхност.
Имплантите позволяват да се възстанови дъвкателната способност на хора, които са загубили голяма част от естествените си зъби. Много удачно е поставянето на имплант в случаите, когато има един единствен липсващ зъб, тъй като това позволява да се възстанови зъбната редица без да се изпиляват съседни зъби за изработване на мост.
Друг подходящ случай е този при които има загубени задни зъби. На тяхно място могат да се поставят импланти, които да служат като задна опора и заедно с по-напред разположените естествени зъби да се използвайки при изработването на мост.
Импланти се поставят и в случай на пълно обеззъбяване, като те осигуряват много стабилна опора на наличните тотални протези и създават по голям комфорт и стабилност. Използват се минимум по 4 импланта в една челюст или т.нар. All-on-4, върху които се поставя да лежи цялата тотална протеза.
А когато става дума за терминология е добре да знаем, че на български език е правилно да се каже имплант или имплантат, но не и имплантант.
За повече информация за зъбните импланти, можете да посетите специализирания сайт за дентална имплантология Implanti.net, който е единственият достатъчно подробен източник на информация на български език по тази тема.
