Набирането на течност в тестиса е диагноза позната в медицинските среди под името – хидроцеле.
хидроцелето може да бъде вродено и придобито.
Вроденото хидроцеле най-често се наблюдава в детска възраст и е следствие на нарушения в ембрионалното развитие.
Причините за придобитото хидроцеле най-често са възпалителни заболявания на тестиса и епидидима и травмите им. Незабелязани травми и микротравми също могат да са причина за хидроцеле, което се наблюдава често при възрастни пациенти. при острите възпалителни процеси (орхиепидимит) нерядко възниква като реакция “симптоматично“ хидроцеле, което преминава при излекуване на основния процес. Също така заболяването се наблюдава при тумори на тестиса и туберкулоза на мъжката полова система.
Симптоми:
Развива се бавно и безсимптомно. Локализира се предимно едностранно. Оплакванията са от тежест в съответния скротум. Болка се появява при физическо натоварване и при полов акт и се разпространява в посока към корема.
Има фертилни нарушения, тъй като хидроцелето потиска образувенто и съзряването на сперматозоиди. Това най-често се дължи на промени в температурата в скротума, която при хидроцеле достига до 32 градуса.
Лечение:
1. Радикално лечение. Предствлява оперативно лечение. Има 2 вида оперативни метода – на Bergman и на Winkelman.
2. Пункция на хидроцелето с аспирация на течността.Тази процедура не дава траен резултат. При чести пункции се образуват сраствания, инфекции и рецидив на заболяването. Тя се препоръчва на болни в общо тежко състояние.
3. Инжекционен метод на лечение. Обоснован е на пункция, аспирация и последващо въвеждане на склерозиращи вещества – спирт, тетрациклиниво препарати.
4. Лечение на оплодителните нарушения. Провежда се медикаментозно лечение след подходяща хирургична намеса и в зависимост от това кои параметри от сперматогенезата са засегнати.
Добави в Svejo
