~ . ~ . ~
Пак си представи същата полянка с маргаритки… Ти пак вървиш по тясната пътека между тях. И отново една от всичките грабва твоя поглед. Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот… Но… в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете. Не можеш да устоиш на това ухание. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която то се носи. Онази маргаритка си запазва място там, в някое кътче на сърцето ти. Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад… Това е ЛЮБОВ!
~ . ~ . ~
Отново крачиш по същата пътека… Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки – стотици, хиляди, милиони може би… И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение. Отиваш при нея и… оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея… Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги! Тя се превръща в твоя свят. Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и. И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя. Верен на нея. И на себе си… Това е ОБИЧ!
~ . ~ . ~
Автор – неизвестенПревод на български – Melisa
