Адолф Хитлер
(20 април 1889 – 30 април 1945)
Дела и слава:
Един от най-властните държавни мъже на ХХ век, Адолф Хитлер е също шеф на германската националсоциалистическа работническа партия (съкратено – нацистка партия). Неговата злокобна диктатура, която трае не повече от 12 години, разтърсва за дълго време политическото равновесие в света и става причина за гибелта на повече от 30 милиона души.
Житейски събития
Роден в Браунау на Ин (Австро-Унгария), в началото Хитлер мечтае за кариера на художник, но два пъти (в 1907 и 1908 г.) не успява на кандатските изпити за Виенската академия на изкуствата. Бъдещият диктатор на нацистка Германия бързо се премества във Виенската област, за да се измъкне от военна служба. Изкарва си прехраната, като рисува пощенски картички и афиши. В началото на Първата световна война се записва в баварската пехота. След четири години тежки битки на първата линия, ранен и обгазен, той два пъти е награждаван с железния кръст.
„Мюнхен“ – една от картините на Хитлер
През 1920 г. Хитлер се присъединява към германската работническа партия, малобройно и незначително движение, което се превръща в опасна полувоенна организация. На 8 октомври 1923 г. в Мюнхен се опитва със сила да тласне баварското правителство към бунт против Ваймарската република, но ‘бирарийният преврат’ не успява и Хитлер е осъден на 5 години затвор за държавна измяна. Когато след девет месеца го освобождават, той написва безумен ръкопис, съдържащ неговия план за световна хегемония на Германия. Озаглавена „Майн кампф“ („Моята борба“), тази книга се превръща в библия за нацистката партия.
Улеснен от германския политически хаос и постоянното влошаване на икономическото положение, Хитлер подготвя завземането на властта и през 1933 г. е наречен канцлер. Благодарение на ораторския си талант той буквално наелектризира тълпите. Политическите му противници са или окончателно ликвидирани, или изпратени в затвора. Той унищожава и евентуалните си противници сред своята лична армия от 10 000 мъже, така наречените „кафяви ризи“, или щурмови отряди. На 30 юни 1934 г. се извършва масово клане, известно като ‘нощта на дългите ножове’. В името на ‘превъзходството на арийската раса’ той изпраща 6 милиона евреи от Европа в газовите камери и в пещите на крематориумите в концентрационните лагери.
Хитлер превъоръжава Германия, завзема отново долината на река Рейн, анексира Австрия и окупира чехословашката част на Судетите – подготовка за завладяване на Европа, после на света. На първи септември 1939 г. неговите блиндирани колони преминават полската граница: това е началото на Втората световна война. Фюрерът ръководи лично войските, като често отхвърля съветите на своите най-опитни генерали. Когато милионите жертви по бойните полета предизвикват заговор за неговото убийство (1944г.), той осъжда най-садистично заговорниците на бавна смърт чрез продължително обесване на касапски куки. В момента, когато осъдените са пред края си, те са сваляни от куките, съживявани и окачвани отново (този ужасяващ спектакъл за удоволствие на Хитлер е филмиран в пълни детайли).
През 1945 г., когато армиите му са почти напълно смазани на двата фронта – източния и западния, Хитлер се затваря в своя бетонен бункер. Самоубива се на 30 април, поставяйки край на един побéден режим, който според неговите твърдения би трябвало да трае хиляда години.
Любовни вълнения
Доктор Леонард Л.Хестън, професор по психиатрия в университета в Минесота, след анкета върху случая Хитлер стига до заключението: „Доста е говорено за многобройни сексуални отклонения на Хитлер, но истината е, че се знаят прекалено малко неща за неговия полов живот. И това незнание е окуражило хиляди измислици. Едно е сигурно: от своите лекари той е смятан сексуално нормален, а също и от тези, които го познават по време на цялата война. Ева Браун, неговата метреса, беше по мнението на всички напълно нормална в сексуално отношение. Хитлер бе емоционален, той бе дълбоко разтърсен от самоубийството на предишната си метреса, Жели Робал. Ева Браун живя в Берлин през последните си дни и избра да се омъжи за Хитлер и да умре с него. Хитлер действително бе способен в продължение на твърде дълъг период да поддържа дълбока емоционална връзка. Но да се говори за нещо извън това, е чиста спекулация“.
Слуховете, според които Хитлер би могъл да е хомосексуалист, изглеждат смешни на неговия приятел Алберт Спиър: „Тези обвинения са лишени от каквато и да било истина. Хитлер имаше грижи и работеше много. Неговият сексуален инстинкт често отслабваше и той имаше нужда от лекарства, за да… му помагат, но що се отнася до хомосексуалност – не!“ Според Глен Б. Инфийлд, автор на етюд върху тайния живот на Хитлер, фюрерът е нормален: „Свидетелствата на жените, с които е спал, много от тях са живи и днес, доказват, че той е оценявал женския чар. Обвиненията в хомосексуалност ги карат да се смеят и те знаят какво имат предвид“.
Тежестта на тези свидетелства ни кара да мислим, че най-дългата и най-известната връзка на Хитлер, тази с Ева Браун, която става негова съпруга, не съдържа друго освен сексуални отношения.
Двайсет и три години по-млада от Хитлер, Ева Браун става негова титулована метреса през 1936 г. Тя има един-единствен физически недостатък: прекалено тясна вагина за водене на нормален сексуален живот. Ева претърпява болезнена хирургична операция, понася тайно и с търпение периода на следоперативните грижи. (Нейният гинеколог умира при автомобилна катастрофа малко след като е обявил пълния успех на лечението.) Като метреса на Хитлер Ева се радва на неговото доверие, въпреки че рядко се явява пред публиката със своя любовник. В един дневник тя изразява съмнения: „Той няма нужда от мен освен в някои случаи… това е глупаво“. Ото Скорзени, шеф на Хитлеровите команди, съобщава един разговор, в който Ева му доверява: „Той не си събува дори ботушите и свършва, преди да сме успели да легнем в леглото. Просваме се на земята. На земята е много еротично“. В дома им Хитлер окуражава Ева да се разхожда чисто гола, като й намеква, че „изглежда твърде затоплена, когато е облечена“.
Ева Браун през 1937 г.
Предпочита той сам да я съблича с несръчни пръсти, което го прави почти луд от нетърпение. Когато са навън, той настоява тя да плува или да се пече на слънце напълно гола и й прави снимки за своята колекция от порнографски клишета. Той снима в едър план главно дупето на Ева. Твърди, че този специален ъгъл е необходим, за да не може тя да бъде разпозната, ако фотографиите попаднат в „лоши ръце“.
Затворен в своя бункер, Хитлер се оженва за Ева вечерта на 29 април 1945 г. На другия ден, верни на взаимната си клетва, Ева поглъща цианкалий, а Хитлер се самоубива с пистолет.
Хипотези за неговия сексуален живот:
През 30-те години в Германия бродят слухове, че истинската причина за фанатизма на шефа на нацистката партия е неговата импотентност. Иронично се подчертава обичайното му поведение на официалните церемонии, с ръце, кръстосани върху тестисите, като че ли, за да защити ‘последния ненужен член на Третия райх’.
Малкият брой жени, които познават Хитлер и са оцелели, уверяват, че той е всичко друго, но не и импотентен.
Веднага след връзките си с фюрера повечето от неговите метреси се самоубиват или са убити от Гестапо, за да бъде запазена добрата му репутация. Фактът изглежда доказан. Това, което е по-малко изяснено (и се основава преди всичко върху клюки и предположения), е, че избираните от Хитлер жени откриват в любимия си шеф един копрофил и садомазохист.
Единствената му истинска любов вероятно е Анжела Робал, или „Жели“, 21-годишната дъщеря на неговата полусестра.
Хитлер и Жели
През септември 1929 г. тази хубава брюнетка идва при майка си, тогава управителка на елегантните апартаменти на Хитлер на „Принцрегентенплац“ в Мюнхен. „Вуйчо Адолф“ по това време е на 40 години. Той наема пазач и защитник на своята „племенница“, определя й спалня до своята и ревниво превръща младата виенчанка в затворничка или по-точно – поставя я под непрекъснато следене. Жели е поласкана и не пропуска да демонстрира връзките си със своя вуйчо по официалните церемонии. Тя става метреса на Хитлер, откривайки може би в него странни наклонности, които не е очаквала. Ако може да се вярва на известни слухове, Хитлер заявява в името на изкуството (и на копрофилските си склонности) правото си да изработва прецизни, детайлирани порнографски скици с въглен на Жели, като я кара да заема най-мръсните и непристойни пози, които може да измисли.
Анжела Робал
Казват, че по-късно тя със сълзи на очи се изповядвала на приятелите си: „Вуйчо ми е чудовище. Вие никога няма да повярвате какви неща ме кара да правя“. Изтерзана, но неспособна да се измъкне, Жели понася неговите садомазохистични перверзии в продължение на две години. Камериерките се задоволяват да коментират помежду си техните сексуални връзки само като ‘твърде странни и неописуеми’. За компенсация и за да изравни играта, Жели съблазнява не само шофьора, стария и верен Хитлеров приятел, Емил Морис, очарованите от нея телохранители, но и много момчета, с които тя има възможност тайно да се запознае. През 1931 г., неспособна повече да понася своята златна клетка, Жели отправя куршум в сърцето си с личния пистолет на Хитлер (6,35-милиметров валтер). Човек си мисли за трагичната ирония: в онези дни има милиони мъртви, за чиято смърт той носи отговорност, но трябва отблизо да бъде наблюдаван, за да не се самоубие от мъка и той на свой ред.
Към средата на 30-те години Хитлер среща Рената Мюлер, тогава 29-годишна звезда на германското кино. Руса и дребна, със сините очи на идеална арийка, тя е подходяща за нощите на господаря на Германия. През 1937 г. срещите им рязко прекъсват: Рената Мюлер скача от прозореца на своя апартамент в Берлин или е хвърлена от Гестапо, обвинена, че поддържа тайна връзка с любовник евреин.
И други метреси на Хитлер имат същия трагичен край. През 1939 г. англичанката Юнити Митфорд се опитва да се застреля с пистолет в Мюнхен. Куршумът засяда в мозъка й и тя в продължение на 9 години влачи съществувание на тежко болна. Известно време преди това Сузи Липтауер се обесва след една нощна среща с Хитлер. Мария Райтер, „Мими“, пристъпва също към такова решение, но по чудо оцелява.
Какви са дълбоките корени на тези странни, неуспели самоубийства? Дали не е противоестествено поведението на Хитлер в интимността? Може би. Но нищо не е доказано и ще остане завинаги неизвестно.
Медицинско заключение
След като извършва официална аутопсия на изгореното тяло на Хитлер, руските медици сигнализират за любопитен детайл: „В тестикулната торбичка, която е обгоряла, но цялостно запазена, има само един, десен тестикул. Ляв не е намерен“. Изглежда, Хитлер по рождение е имал само един тестикул.
Клара Хитлер като младо момиче
От седемте деца, заченати от майка му Клара, четири умират от естествена смърт, едно е дебилно и едно е скрито, защото е пълен идиот. Бракът на Клара е толкова близък до кръвосмешение, че се нуждае от папско опрощение. Това смешение на кръвта кара Хитлер да мисли, че самият той има нечиста кръв. Слага си пиявици, за да я пречиства, и дава проби за изследване, за да се увери в резултата със собствените си очи. Патологичната му омраза към евреите се дължи може би на подозрението, че майката на баща му, Ана Мария Шиклгрюбер, прислужничка, е още почти дете, когато ражда баща му, Алоис. Тя е съблазнена от сина (ученик) на своя господар (евреин)…
Негови цитати
„Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще й повярват.“
„Никога не трябва да се забравя, че всичко действително велико на този свят е било завоювано съвсем не от коалиции, а е било резултат от успеха на един единствен победител. Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното. Великите, действително световни умствени революции винаги са продукт на титанична борба на отделни строго разграничени един от друг лагери, а съвсем не са дело на коалиции.“
„Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си.“
