Протокол от съдебно заседание. Проблемите
ГПК постановява, че за съдебното заседание се съставя протокол и:
„чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.”
Безспорно тези норми са задължителни, а и неизбежни – винаги има протокол, защото съдебните заседания са необходимост и този протокол е доказателство за станалото в зала.
Проблемите са свързани с допуснати неточности в него. При сегашната регламентация е невъзможно страните да следят какво се вписва в протокола, не могат да знаят дали са протоколирани точно и в цялост изявленията им. А когато протокола е на разположение, то това е дни след заседанието, понякога доста дни. И искащия поправката се изправя в ситуация при която:
– е са сам, без доказателства за твърдението си, защото само е говорил;
– другата страна няма интерес от поправка ако е в нейна вреда и затова винаги се противопоставя на нея, винаги твърди, че исканото въобще не е казано;
-съдията и секретаря са забравили случилото се, защото след заседанието е имало десетки други заседания.
И така се оказва, че искащия справедливост не може да докаже и постигне справедливост и то в един справедлив процес.
Невъзможно е да се иска винаги и всяко становище да бъде направено писмено, защото в съдебно заседание се разменят доста изявления в един много кратък период и ако се налага тази комуникация да става писмено, то процеса би се удължил с години предвид факта, че всяко писмено изявление пътува със седмици до получателя, има срок за реакция, обратен път, реакция на другата страна и т.н. Затова този начин отпада като възможност.
Според мен оптимално би било ако на всяко заседание задължително се изготвя звукозапис, който да се пази не само за срока на обжалване на протокола, а до приклюване на производството с влязъл в сила съдебен акт. И да няма възможност записа да се манипулира. Днес звукозаписа е допустим, но твърде рядко се прилага.
А срока по чл.151 следва да се удължи поне с още една-две седмици. Защото е много трудно да се установи кога точно протокола е бил на разположение в деловодството. Делото идва там обикновено 3-4 дни след заседание, но ако страна пусне молба то пак се връща при съдията,който може да го задържи дни, седмици даже /случва се/ после може експерт да го вземе и т.н. И при едноседмичен срок се налага страните през ден да проверяват в съда. Което е травмиращо и недопустимо.
Добър вариант би бил протокола да се изпраща на електронната поща на страната. И срока за обжалване да тече примерно 5 дни след получаването, тъй като достъпа до пощата може да е невъзможен за известен период.
3
апр
Share
