Чат-пат: Кръстьо Раленков - от триста километра разстояние
Кръстьо Раленков Тъжен ли съм, отивам при дядо Ще си дойда, дядо, ще си дойда. Да изпушим с тебе по цигара. Да прелея с тъжно вино гроба ти. И за себе си да ти разкажа.Бях..., където няма пак да бъда. И във мен животът рикошира. Безлюбовието е присъда, по-жестока даже от умиране.
Знае си цената Оня горе... Ала аз поисках всъщност сделка. Затова и нищо не оспорвам. Но тъга... тъга до безпределност...
И кому какво и как да кажеш, като всичко вече е подробност. Беше ми последното прераждане. Чисто. И на моя отговорност.
Ти... прощавай, че те занимавам... Само мъртвите разбират всичко. Предстои ми стръмно остаряване. И присъдата да я обичам.
Ще си дойда, дядо, ще си дойда. Вляво болката като остен ме мушка. И разривам себе си до корен, тук, във родното ми Панагюрище.
Мъжки времена
на Стайо Гарноев
На ръба на нощта, аз ги гледам смутено - онзи мъж и онази жена. Тя...
Прочети цялата публикация
Коментари