Миналата година имах преки наблюдения над това какво правят децата в детските градини – крещят като ненормални, тичат насам натам, бият се с конструктори по главите, прилагат си хватки от кеча и се ритат един-друг за ултимативното право да се наричат Скалата или Ледения. Ужас, един вид – ако бях възпитател там щях да ги избия.
Сега си припомням какви бяхме ние в детската градина и май не изоставахме от съвременниците, като изключим кеча и прибавим някои други интересни неща, главно свързани със свалянето на гащи…
Нещо напоследък съм се настроил меланхолично и ме избива на спомени, като всеки стар човек, но все пак се благодарете, че не ви разказвам истории от казармата.
Та да продължа с впечатленията си от малките идиотчета в детската градина миналата година (всъщност беше по-миналата). Имах възможност да посетя една от детските градини и да поседя два часа (поводът няма значение, но не е свързан с младата и сладка учителка там). За тия два часа успях да науча имената на половината кечисти от WWF, които до сега не бях чувал, да се запозная детайлно с творчеството на Преслава (слава богу, Азис не бе споменат) и да се нагледам на това, което предполагам ме чака след няколко години, когато най-после някоя милозлива девойка ми върже, та се задомя.
Докато обаче животът ми минаваше като на филмова лента пред очите ми, вместо да се възмутя от пропадналостта на днешното поколение и да се замисля апокалиптично за бъдещето, в което очевидно в България щеше да има само олигофрени, аз успях да забележа колко много моите собствени спомени от детската градина приличат на това, което наблюдавах с интерес, а също и че това е ебати дългото изречение. Доколкото си спомням, детската градина бе наистина яко място, където имаше пълна свобода на вероизповеданието и личността.
Това като че ли е единственото място, в което може да налагаш когото си искаш с произволен твърд предмет по главата докато зареве за майка си, а после да се разминеш само с репликата “Извинявай мило другарче, повече няма да правя така!“. Кофти ставаше, когато ти си налаганата страна, но нали дървото на свободата трябва редовно да бъде напоявано с кръвта на героите?
Единственото място, в което може без да се притесняваш от нищо, с най-добрите си приятели на света два часа да ровите с лопатки до оградата, да наловите една шепа червеи и да плашите момичетата с тях, а после да убедите идиота на класа да изяде един, защото така ще го приемете във вашата банда.
Единственото място, където може да нарисуваш голям, червен пречупен кръст (това ставаше по времето на комунизма, не забравяйте) без да имаш ни най-малка представа какво е това и на какво е символ (нито пък сега имам представа къде съм го видял и защо съм го нарисувал) и да обясниш на ужасените лелки, че видите ли, Росен го бил нарисувал, защото ги мрази.
Мда, много наистина интересни неща ставаха в детската градина. Гореспоменатият идиот на класа бе един Петьо (така се казваше, не галено от Петър), който беше доста едър, но най-големият лигльо, който съм виждал – хем глупав, хем лигав. Крещеше като ненормален, опитваше се да се бие с всички, но понеже всички го мразеха и го биехме заедно, ако посегне на някой. Веднъж потресе детската ми ценностна система и преобърна всичките ми представи за нормалното, като направи нещо немислимо по моите стандарти: закрещя на майка си, която идваше да го вземе, как ще я бие с колана довечера. Женицата нищо не му каза, само примирено го хвана за ръка и го отведе. Чак като пораснах разбрах какво всъщност е значело това…
Най-интересното за мене обаче си остава откриването на детската ни сексуалност. Всъщност, макар, че в разни книги пише, че децата са много сексуални същества, не мисля, че това, което правехме бе продиктувано от нещо друго, освен от 50% чисто любопитство и 50% желание да правим само защото можем това, което големите ни забраняват… Та когато лелките ни слагаха да спим на обяд и отиваха да пият кафе някъде (предполагам, или сами да подремнат), настъпваше нашия час. Имаше два варианта за прекарване на времето, в което, разбира се, почти никой не спеше. Най-често някой ставаше, изправяше се върху леглото си и се събличаше чисто гол, пеейки някакви песни (по-често го правеха момичета), а останалите пляскаха. И така докато се изредят няколко човек, след което ни писваше. Понякога някои се разделяхме по двойки момче и момиче и си сваляхме един на друг гащите за обстоен оглед и изследване на съдържанието им.
Винаги съм се чудел дали всички деца по детските градини правят така и това е част от израстването им, или просто ние сме били някакви извратени маниаци от малки, което да обясни склонността ми да събирам женски глави във фризера. Единствения човек, който съм питал дали и те са правили такива работи е братовчед ми Трифон, който си призна, че и те не са падали по-долу в малолетния стрийптийз. Може би все пак ще се окаже, че причината за многобройните ми умствени и психически разтройства е друга.
Най-много се смея сега, като си спомня случая, когато се събудих веднъж по средата на следобедната си дрямка (явно тоя ден е нямало морално пропаднали изпълнения) и видях лелките да се суетят, събрани около леглото на един от групата, точно до мене. Понадигнах се и погледнах – на обяд бяхме яли кюфтета, а тъпакът бе запазил едно от тях (после се оказа – в джоба си), а когато си легнал си го напъхал в устата и така заспал. Легнал по гръб, с отворена към тавана уста, в която е напъхано вече посивяло от слюнката кюфте и спи безметежно. Лелките бяха много притеснени, защото ако го събудят, можел да се стресне и да се задави с кюфтето. Накрая решиха да го извадят внимателно с помощта на две вилици…
А сега гласувайте за мен:
—————————————
Занимателното и поучително четиво за днес е:
