Понякога душата плаче,
тъга обгръща те с воал.
Незнаеш за какво си тъжен,
не помниш какво си видял.
Мъгли в съзнанието се стилят
и черни гарвани прелитат,
вървиш в гора от пустота.
Загубил се в нищото на
непониятното…
Пропит от първичен страх,
пред неизвестността…
анима-2012-04-06 11:23:22
