„Табора отива към небето…“ – ако не сте гледали филма, горещо ви го препоръчвам…. Нашият Табор също тръгна на пътешествие, но тъй като с коне до Русия още не се навивам да отида, натоварихме черния джип с всевъзможни чудеса и като истински цигани и тръгнахме да стигнем до руските земи. Да не забравя да ви кажа, че покрай всевъзможните чудеса аз помъкнах чувалче с грижливо събирана козинка от нашите кончета от Табора. Идеята да направя шал от тях не ме напускаше всеки път и всяка пролет щом започваха да си сменят козината и аз ставах цялата в косми опитвайки се да ги приведа в човешки вид. А ги помъкнах до там защото имам баба която винаги ми се навива на идеите и ме чакаше да ги осъществим заедно.
Щеше ми се да напиша още един пътепис за нашето приключение с черния джип, защото приключение определено се получи, но някак не ми идваше музата, думите не излизаха плавно и лесно, а мозъка ми спря да работи в момента в който разбрах, че все още има шанс да се приберем в България живи и здрави. Така че пътепис няма и пиша тези редове вече след това, с радост в сърцето, че отново мога да разкажа в минало време и че преживяванията ни свършиха благополучно.
Няма да ви споменавам как на молдовската, украинската и руска граница ни тършуваха колата и как сърцето ми спираше при мисълта, че могат да намерят чувала с козината и да ме питат какво е това? То хем смешно, хем тъжно. 🙂 Смешно, че 3000 км нося нещо от моите миризливковци и тъжно, че все още тършуват коли ей така… Всъщност за това че искат пари, искат пари в ръцете – по 5-6 долара ги устройват. Искат ги нагло и ги взимат без свян. На отиване не давах на никой нищо, в крайна сметка нищо нередно не носим и не правим, откъде на къде всеки глупак с малко власт ще ти се качва на главата…? И един голям съвет – Ако пътувате до Русия не минавайте напряко!!! Ние направихме няколко големи грешки, с които докарахме нашето пътуване до епопея. И първата от тях беше, че решихме да минем по на пряко, което ще рече през Молдова и не по главната магистрала на Украйна. И втората ни голяма грешка – ХОРА, НЕ ЗАРЕЖДАЙТЕ ДИЗЕЛ В УКРАЙНА !!! Незнам защо никъде в нета не срещнах такова предупреждение като четох по разни форуми кой от къде и как пътува до Русия. А би трябвало такива предупредителни табели да има и по пътищата. Не знам, но се натресохме в така наречената „Приднестровска молдовска република“ в 1 часа посред нощ, минахме покрай танковете и чичковците с калашниците и се озовахме при граничарите, които по това време вече бяха фиркани до козирката. Много трудно прочетоха паспортите и документите ни, много лесно взеха 60 долара такса, за да минем по тяхната територия, така и неразбрах как я определиха, според двигателя на колата, по минуз, делено, косинус от годината на производството и незнам си какви формули използваха, за да вземат тия пари, но нямахме избор. Лошо, ама на момчетата граничари явно им беше свършил алкохола по това време и честно и открито ни питаха дали имаме алкохол. Аз казах имаме, те ми казаха да отбия в тъмната уличка след граничния пункт след като приключим с документите. Абе, понякога така ме хваща яд, особено като съм в ситуация на безизходица, върша глупости от моята си честолюбива логика. С две думи попълнихме документите, (не ги оставяйте те да ви ги попълват, защото ще искат пари и за това) и дълго мислих какво да правя, нямах желание да отбивам и да си говоря с пияната фуражка в тъмната улица, отидох до не така пияния му колега и го питах, да тръгваме ли, виж всички документи са на лице. Той не беше чул, че трябва да отбиваме и аз се възползвах от това и газ напред…Напред, ама няма напред след границата на Приднестровието почва някаква ничия земя, без табели, без път, без светлини и така 20км напред сред полето. Обхвана ме ужас къде сме и къде е границата на Украйна? Границата е след още някой друг километър. Хора, не минавайте от там!!!! След украинската граница започна един участък от 280 км от път направен от бетонни блокове, от които е останало само дупки и ужас. 280 км без населено място, без табели, път и светлини до Кировоград. Хора, не минавайте от там! Повече от 20-40 км в час няма как да карате, това бяха най-ужасните ми мигове като шофьор, защото 7-8 часа минавахме тези 280 км. Хора, в Украйна има само 1 път, който става за шофиране и това е магистралата им! И не зареждайте гориво там, нито бензин, нито дизел, ако няма накъде само в Лукойл. Не знаех, че това е толкова важно докато не заредихме в Харьков, почти в центъра на града, това е град на границата между Украйна и Русия. Докато стигнем до границата колата ни спря да пали. Няма да се впускам в подробности за цялото ни приключение с ремонта на тази кола на руска територия, но искам да ви кажа, че и 5-те дюзи се запушиха от този украински дизел. Епопеята ни завърши с това, че се прибирахме към България натоварени на тир, тъй като ремонта на колата излизаше колкото половината й пазарна стойност.
Общо взето това е което исках да кажа за хората, които решават да тръгнат на приключение до Русия.
От тук нататък следва фотообзор на това как се прави шал и шапка от конска козинка!:) Все пак успяхме!!!!
Първо се пере, за да премахнем миризмата на кончета……
След прането изглежда така…..
Чепане….
Общи услилия……
Уроци…..
Плетене…..
Резултата……
