Глас народен …
Странни хора сме българите. Живеем екстремно. Ден за ден. Ако пушим, ще се напушим напълно, ако пием ще се отрежем до козирката. Ако изкатерим някой връх, ще оставим боклуци навсякъде. От гордост. На плажа е същото. Имаме го като даденост. Фасът в пясъка, хартиите заровени до нас, бутилките от бира задължително разхвърляни. Мърлява работа. Дворът с треволяк, хаос навсякъде. Призивът да изчистим България за един ден е повече от похвален. Но само един ден? Дали будната съвест ще се отвори за благотворителност. Утре дали ще видим същата родна картинка. Прилежни и угрижени хора, милеещи за природата. Мисля, че действието е само за 24 часа. Чак ми става неудобно от раздвоението на личността. Почти патологично. За пред камерите, наведени, огрижени, грижовни. След това забравящи всичко за миг. Как да стане промяната?
Не е ли редно да изчистим душите си? Когато се краде – да бъдем съдници, когато се чупи – да корим вандалите, когато не ни харесва баламосването на политиците – да показваме ясен знак на недоволство. И да искаме смяна. Цялостна. Защото не можеш да обичаш природата за един ден. Да си борец за часове Това важи за всичко. Въпросът за промяната, който блуждае в обществото през целия преход на възход и падение у нас. На лъжи и задкулистни действия. С една единствена цел. Да се богатее и граби.
Колко години трябва да минат, за да разберем, че има смисъл във всичко, да се борим срещу тези, които продължават да трупат на наш гръб. Редно е да го направим някой ден.
Пиша това, защото Националният статистически институт показва в цифри живота на българина. Днес. Без коментар и хвалебствия. Прогнозата е лоша. Колко години управляващите смятат заплати, изчисляват цифри, работодателите не плащат, оправдават се. Вечно следваме модели, икономически кръгове, приятели с влияние, лобита. Да стигнем дотук. А другите? Ние, обикновените. Даваме 84 процента от разходите си за потребителски нужди. На такива заплати отделяме 35 на сто от парите си за храна. В същото време Люксембург, например, дава най-малко за хранителни стоки. Обединеното кралство следва класацията – само 9 на сто от семейния бюджет. Това означава, че доходите на българина стигат единствено за насъщния и потребителски нужди. За храна в Ирландия харчат – 9.8 на сто, Австрия – 10 на сто, Германия – 11 на сто, Дания – 11.2 на сто, Холандия – 11.7 на сто, Кипър, Финландия и Швеция – по 12.4 на сто. Най-много средства за храна са заделяни в Румъния – 29 на сто, Литва – 26.4 на сто, Естония – 19 на сто и Латвия – 18 на сто. Най –малко сме отделили за отдих и развлечение. Само 4 на сто. После, защо сме първи по болести. Да не говорим, колко мрачни ходим по улиците. А е хубаво, поне за един ден да избягаме някъде.
Скромни сме на фона на разточителните европейци. За алкохол и цигари българинът харчи 4.5 на сто от приходите си, за облекло и обувки – 3 на сто, за битови нужди в жилището и горива за отопление – 14.4 на сто, за обзавеждане на дома и ремонти – 2.8 на сто, за здравеопазване – 5.7 на сто, за транспорт – 6 на сто, за данъци – 5.3 на сто. Ако българинът средно през 2011 г. е получил 3 672 лева, за храна той е отделил 1 265 лева, за битови нужди в жилището и отопление – над 500 лева, за алкохол и цигари – 155 лева, за здравеопазване и транспорт – по около 200 лева и т.н., показват данните на НСИ. Някой ден можем да се откажем и от тези екстри.
За сравнение според последно изследване на Евростат, една четвърт от доходите на европейските домакинства са отивали за жилища. Заслужава си. Този разход средно за ЕС е бил 24 на сто, като най-малко по това перо са отделяли в Малта – 12 на сто, в Литва – 15 на сто, в Португалия – 16 на сто, Кипър – 18 на сто. Най-много разходи за жилището са давали в Дания – 30 на сто, Финландия, Чехия и Швеция – по 27 на сто. Най-много пари за ресторанти са давали в Испания – 16.9 на сто, Кипър и Малта – по 14 на сто, Ирландия – 13.5 на сто. Най-малко са ходили по заведения в Литва – 2.8 на сто, Латвия – 4.4 на сто, в Румъния и Дания – 5 на сто, Швеция – 5.6 на сто.
Бедни, но щастливи на фона на грешката, която България прави, като смята, че с по-ниски цени може да добие по-голяма конкурентоспособност, защото винаги по-евтино може да се намери някъде, винаги по-ниски заплати и данъци могат да се намерят. Чухме го от посланика на Франция у нас Филип Отие. Но стратегиите за конкурентоспособност трябва да се базират и на образование, и на квалификация. Грешно е да се смята, че една държава може да бъде много конкурентоспособна единствено като дава ниски заплати и като поддържа ниски данъци. Според френския дипломат България има право да се гордее с бюджетните си параметри, с отношението на валутата си към еврото, с това, че валутният борд й е позволил да задържи една ниска инфлация. Въпреки всичко, ако искаме да се развивавме и да бъдем конкурентоспособни, трябва да търсим и други критерии, а не само данъци и заплащане. Става дума за това да се движим постепенно към еднакви стандарти, каза още Отие. Колко ще си помечтаем за стандартите на Франция.
Владислав Прелезов
(12.05.2012 г.)
