СОНЕТ за ЖИВОТА
След първата любов остава болката. След втората – неизживяна младост. След третата – това любов ли е? Четвъртата е пищна като залез.
След първия приятел – вик и спазъм. След втория – езикът е по-точен. След третия приятел – виц, сарказъм. Четвъртият е реплика… и точка.
След първата ни вяра – просто нищо. След втората – и нищото е нещо. След третата сме вече на равнище, четвъртата е празнично усещане.
След първата ни смърт – военна музика. След втората – врата, ритник и пътни. След третата сме малко нещо гузни, от явното предимство на безсмъртните.
От първия живот не се оплакваме. Вторият е малко нанагоре. Третият е мъчното очакване в четвъртия да бъдем хора.
Във първата война си новобранец. Във втората – герой, или предател. Третата война е просто рана. Останалото е признателност.
Но винаги така е на война – ще избереш едно от двете – да те убива вечната вина, или да възкръснеш в цвете.
Автор – Александър Бурмов
