Крепостта Баба Вида – паметник-легенда

60
Добави коментар
Laverdad
Laverdad

Дестинация: Видин – България;

Огряна от слънцето и величествено непристъпна, крепостта Баба Вида се издига на самия бряг на река Дунав и блести като бисер в иначе някак сивата Северозападна България. Подарете си една незабравима историческа разходка до този паметник–легенда.

От началото на строежа й през X в., изпълнявайки функциите едновременно на средновековно укрепително съоръжение и на владетелски замък, Баба Вида доминира над градския пейзаж на Видин и е може би най-атрактивната архитектурна забележителност в този край на страната.

 

Според една от легендите крепостта Баба Вида е кръстена на една от трите болярски дъщери – Кула, Гъмза и Вида, която единствена останала вярна на рода си и бащиното имане (простиращо се от Карпатите до Стара планина) и до края на живота си сама управлявала и защитавала наследената от баща й територия.

Под нейно ръководство бил издигнат замък-укрепление, а при наближаването на турците наредила да бъдат построени две непристъпни кули за убежище на местното население.

 

Така и до днес крепостта Баба Вида е позната още като Бабини Видини кули. Намира се в североизточните покрайнини на града, върху останките на древноримската крепост Бонония (построена през III в.) и въпреки че е претърпяла известни реставрационни дейности, днешният й вид отговаря почти напълно на автентичната й същност.

Защо крепостта Баба Вида е толкова специална за родната история? На първо място, защото е смятана за единственият изцяло съхранен замък от средновековна България. Претърпяла множество реконструкции, разраснала се до основен център на Видинското кралство по времето на цар Иван Страцимир (и преди него княз Шишман и неговият син деспот Михаил Шишман) и превърнала се в безценен образец на средновековната българска реалност, днес тя има статут на крепост – музей и се нарежда под No 13 в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Този паметник-легенда се характеризира с няколко периода на архитектурни промени. Простиращ се върху площ от около 10 декара, той е разположен в неправилен правоъгълник според 4-те посоки на света.

 

Най-голямото си разширение крепостта Баба Вида претърпява именно по времето на Второто българско царство, когато е превърната в основна владетелска резиденция и феодален замък на управлящия тогава Иван Страцимир.

 

През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули, сред които най-високата (34,40 м.) е и най-известна, носеща неговото име.  

 

Основната укрепителна част на крепостта Баба Вида се състои от вътрешни и външни стени, мeжду които се оформя обширен вътрешен двор.

 

Външните стени са с височина около 43 метра и завършват с множество отвори за стрелба (бойници). Те са свързани с две 2 кули (осемъгълна и правоъгълна) и са оградени от защитен ров (пълен с вода) с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Над него някога се е спускал подвижен мост към единствения вход на крепостния замък, иззидан в северната кула.

 

Вътрешните стени, „въоръжени“ с 9 кули (4 ъглови и 5 странични), ограждат втори вътрешен двор, където се разполагат жилищните помещения. Те са построени на два етажа като достъпът до втория се осъществява чрез вити и дървени стълби.

 

Някога тук е имало и масивна каменна църква, която обаче бива разрушена през XVIII в., когато крепостта е превърната в склад за боеприпаси и поема функциите на затвор.

 

Именно в този период са извършени и последните нововъдения в архитектуения план на крепостта Баба Вида – достроява се нов ред помещения във втория вътрешен двор, старите бойници са зазидани, а зъберите на стените са преустроени в ножи, но вече на височина 46,67 м – всичко с цел да приспособяване към появата на огнестрелното оръжие във военния живот.

 

Впоследствие е оформен околовръстен двор и към западната външна стена на замъка е изградено ново казармено помещение.

През 1964 г. замъкът – крепост „Баба Вида” е обявен за национален паметник на културата. Същата година на територията му е открит и летен театър, който и до днес е сцена на театрални мероприятия. Две години по-рано пък внушителните каменни укрепления започват да се използват като естествен декор за заснемане на документални и игрални филми и днес вече могат да се „похвалят“ с участие в над 50 български и чужди исторически продукции.

 

И така, благодарение на късмет или на стратегическа тактика, крепостта Баба Вида оцелява последователно при всички вражески нападения през годините на съществуването си и днес с право е наричан „най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието“.

 

Паметник – легенда, за чието величие думите не са достатъчни – той трябва да се види с очите. Съгласни ли сте?

 

22. 05. 2012 г. / Цвети Тошева