♥ УЧИТЕЛКО, ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА! ♥ Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах! Отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас…
Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен. Ти хора ни направи със тревоги, учителко любима, „Добър ден!“ Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това… А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми! Прегрешенията и болките от другите и мен… Ти хора ни направи, Учителко любима, „Добър ден!“
Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен, Учителко, целувам ти ръка!…
Текст: Димитър ЦеновМузика: Найден АндреевИзпълнява: Росица Кирилова
~ . ~ . ~
Виж още: Един неразделен клас
