Как реагира вашето дете на земния трус? Събуди ли се от него или вие го събудихте? Забелязвате ли промени в поведението и настроенията му след труса? Как реагира на вторичните трусове? Говорите ли за природното бедствие?
Сигурно сте се изплашили – човек се плаши, когато събитията са извън негов контрол.
Но паникьосахте ли се? Вие и възрастните в семейството. Как реагирате, когато отново и отново разлюлява? Навярно сте чували: паниката е най-лошия съветник. И е вярно. Защото паниката е неконтролируем страх, той доминира над разума и логичното мислене, човек се подчинява само на вътрешния си подтик „бори се или бягай“, и тъй като земният трус е точно толкова неконтролируем, бягството е единственото действие. Но то е и единствено неразумното, в повечето случаи.
Една позната, иначе грижовна майка, по време на земетресението във Велинград преди доста години, бе забравила 2-годишната си дъщеря в къщата, от която бе избягала по нощница и боса в ноемврийския студ. Не ми се мисли какво би се случило, ако трусът беше малко по-силен и как би живяла тази майка, ако животът на детето беше застрашен.
Паническите действия застрашават живота на околните (човек спасява единствено себе си в такова състояние). И най-вече на децата. Дори бягството на цялото семейство да е минало без наранявания, ако разрушенията са значителни и семейството дълго време няма достъп до дома си, липсата на подходящи дрехи, храна, вода създава неминуеми рискове за оцеляването.
Още по-лошо е, че децата, свидетели на хаоса, който паническите действия създават, се плашат. Повечето от тях са „проспали“ самия трус, ако той е бил през нощта, както беше на 22 май. И е важно, когато бъдат събудени, да не се изплашат.
Защото белезите от този страх остават за цял живот.
И това е обяснимо – семейството е най-важната част от живота на едно дете, затова и неговите възприятия от събитието зависят от това как родителите му са реагирали на него.
Изследванията на деца (а и възрастни) от различни части на света, преживели земетресение, показват, че най-тежък е посттравматичният стрес на онези, които са изживели и най-тежко самото земетресение. Децата, които макар и за кратко са били разделени от родителите си при такива необикновени за тях обстоятелства, дълго след това се страхуват да не им се случи отново. Казано с други думи – да не се разруши подредбата на света, какъвто го познават. Да не бъдат изоставени. Губят вярата си, че възрастните около тях са способни да ги защитават.
Усещанията за несигурност и страх за своята безопасност са често срещана постравматична реакция и при възрастни, и при деца. Белезите на стреса може да се изразяват в агресивно поведение или пък напротив, в затвореност и необщителност. Загубата на апетит или прекалено големия апетит, други храносмилателни проблеми също може да се очакват, както и ускоряване на пулса и стягаща болка в гръдния кош. А също и неспокоен сън, кошмари, които будят детето нощем. Някои деца се „залепват“ за родителите си и ги следват като сянка, където и да отидат.
Говорете с децата си за случилото се, за случващото се. Окуражавайте ги да задават въпросите си. Сигурно вече сте им обяснили какво е това земетресение и защо то се случва – с думите, които те разбират. Ако детето е по-голямо, в училището или детската градина също са говорили за това.
Това обаче не значи, че не са необходими допълнителни обяснения. Имайте предвид, че ако нещо им е останало неясно, богатото им въображение ще запълни „дупките“. И ако им липсват повече факти, за да си обяснят смислено нещата, това въображение може да им изиграе лоша услуга, особено ако страхът по време на преживяването е бил силен. И лошото е, че съвсем не е задължително да го споделят с околните. Психолозите, работещи с такива деца, твърдят, че те не споделят точно най-големите си страхове, родени от въображението им.
Наблюдаевайте ги внимателно. Често те изразяват емоциите си в рисунките си. Или в игрите, които разиграват с куклите и с камиончетата си. Сюжетът на тези игри ще ви помогне да разберете преживяванията им.
Вторичните трусове допълнително усложняват преживяванията на децата, дори да сте им обяснили, че ще ги има и че те постепенно ще затихват. Затова внимавайте как вие реагирате на тях. Спокойствието, което излъчвате, организираността на действията ви за осигуряване на безопасност на всички вкъщи, успокояват децата (а и възрастните). Ако всеки знае кое е неговото безопасно място по време на трус, ако детето знае какво трябва да направи, дори мама да не е в стаята, това го кара да превъзмогне паниката. И не им позволявайте да гледат телевизия – прекалено многото подробности, страховете на другите може да ги объркат още повече.
Дори да не сте знаели абе-то на поведението по време на земетресение, вече сте прочели напътствия за това поне на 20 места из нета или във вестниците. И все пак, нека ги напомним:
Подготвихте ли най-важните неща в „спешна“ чанта – документи, храна, вода, пари? Заредихте ли фенерчето с нови батерии?
По време на труса е опасно да се втурвате навън, изчакайте под здрава каса на врата или под солидна маса люлеенето на земята да спре.
Определихте ли личното безопасно място за всеки член на семейството в къщата? Направихте ли „тренировка“?
Погрижихте ли се за фиксирането на всички предмети и мебели, особено на стъклените?
След като излезете навън, знаете ли къде е най-близкото безопасно място – далеч от сгради и електрически стълбове?
Силните трусове напоследък се случват главно нощем, когато цялото семейство е заедно. Но ако следващият стане през деня, близките и децата ви вероятно няма да са наблизо. Затова помислете:
Ако детето ви ходи на детска ясла или градина, на училище, знаете ли как да се свържете с него или с отговорния за него човек? Дори ако телефонът дава заето или не работи?
Проверихте ли какъв е планът за действие при земетресение в съответното детско заведение? Подготвени ли са децата за изпълнението му?
Ако детето е с баба или бавачка вкъщи, уговорихте ли как те ще действат и как да се свържат с вас?
Уговорихте ли как ще се свържете с членовете на семейството, ако телефоните прекъснат? Добре е да определите близък извън града ви да получава сведения от всички вас. Така всеки ще знае към кого да се обърне, ако намери работещ телефон.
