На този ден – 3 юни, преди точно 38 години, в столицата се ражда един от най-големите български волейболисти – ЕВГЕНИ ИВАНОВ. Името му отговаря много точно на характера, който носи, а именно Евгени от гръцки означава благороден,благочестив. С ръста си от 210 см, Иванов започва кариерата си в столичния ЦСКА, а негов първи треньор е Николай Адамов. Постът, на който играе – централен блокировач, изисква един наистина богат арсенал от качества. Това обаче никак не притеснява волейболиста, а напротив – успява да го накара да докаже, че е най-добрият, а с това и да заеме титулярното място в националния отбор на България, а и в клубния си отбор.
Двукратен шампион на страната с екипа на червените, играл и в друг софийски клуб – Славия, Евгени решава да продължи кариерата си в чужбина. Преминава през едни от най-знаменитите клубове – гръцкият Филия, турският Галатасарай, италианските Сислей, Каляри и Пиаченца. Пътят му не спира до тук. Евгени наистина играе в най-добрите първенства на Стария континент. Минава през руския елит – Факел, а по-късно и през безспорно най-добрите полски тимове – Ястрежебски Вигел и СКРА Белхатов, а за финал на кариерата му извън ширините на родината облича екипа на иранския Сайпа.
Бомбен сервис, неотразима атака, бърза ръка и още по-бърза мисъл – това е Евгени Иванов. С тези свои качества печели прозвището – Пушката, което е негова запазена марка и до днес. Евгени оставя неизлечима следа и в националния отбор. Още през 1991 г. в Кайро с младежкия национален отбор печелят световната титла. Включен е в мъжкия ни представителен тим една година по-късно – през 1992г. За 16 години в националния отбор е изиграл е 233 мача, бил е на 2 Олимпиади – 1996г. в Атланта и 2008г. в Пекин, печели 2 бронзови медала – от Световното първенство в Токио през 2006г и от Световната купа, отново в Япония, през 2007г. След Олимпиадата в Пекин
През 2010 година се завръща в България, а изминалият сезон бе последен в кариерата му и на клубно ниво. Завърши кариерата си в ЦСКА, клубът, който го е открил и създал като волейболист. Завърши я достойно и с гордо вдигната глава напук на всички проблеми, струпали се около столичния клуб.
Евгени Иванов е един наистина страхотен играч, който и до ден днешен липсва на всички ни, въпреки че определено центровете са един от малкото безпроблемни постове в българския национален отбор. Липсва нещо друго… Липсва духът му, волята и желанието за победа, сърцето му. Защото освен голям играч, Пушката ВИНАГИ е бил преди всичко човек. Човек, който се раздаваше за отбора, за феновете, за България. Тези, които са имали възможност да се докоснат и за секунда до него, са останали впечатлени. Не за друго, а защото въпреки многото успехи в професионален план, той винаги е бил здраво стъпил на земята, с много точна и обективна преценка за всяка една ситуация. Това са големите играчи. Защото най-големите битки се играят, както на полето, така и в живота.
Честит Рожден Ден, Пушка! Бъди на първо място много здрав, много, много щастлив и все така всеотдаен на всичко, с което се захванеш! Екипът на SportVoX ти пожелава много незабравими мигове със семейството ти и много усмивки!
